1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1341
гр.София, 28.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5641 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална техническа гимназия „Н.Й.В.” – [населено място], чрез адв.Я. Я., срещу въззивно решение №207/19.05.2014г., постановено по възз.гр.д.№275/ 2014г. на Окръжен съд- Враца, с което е потвърдено Решение №100/ 17.02.2014г. по гр.д.№4742/2013г. на РС – Враца и са уважени предявените от Т. Д. Ц. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа само доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. В същото бланкетно е посочено, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но конкретен правен въпрос не е формулиран.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, не е представила писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищцата за длъжността „старши учител по практическо обучение“, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, е незаконосъобразно. Посочено е, че поначало, в разглежданата хипотеза, работодателят има право в интерес на работата с длъжностната характеристика да променя изискванията за заемане на длъжността, но че в случая е установено недобросъвестно упражняване на права /чл.8 КТ/ от негова страна. Направен е извод, че допълнително въведеното изискване за притежаване на образователно-квалификационна степен по специалността „Газова техника” е злоупотреба с права, тъй като от една страна – ищцата притежава необходимото образование и квалификация за заеманата длъжност /висшето й образование по специалността „Топлинна и масообменна техника” включва познания и инженерна информация и в областта на „Газовата техника и възобновяемите енергийни източници”/; а от друга страна – специалност „Газова техника” не се изучава в акредитираните в РБ висши технически учебни заведения, поради което не само ищцата, но и всяко друго лице, не би могло да притежава образователно-квалификационна степен по тази специалност. С оглед установеното от доказателствата по делото, при правилно разпределение тежестта на доказване в процеса, съдът е приел, че работодателят е действал недобросъвестно /чл.8 ал.1 КТ/ и уволнението на ищцата на това основание е незаконосъобразно, поради което исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са уважени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, но конкретен въпрос не е формулиран. Следва да се посочи, че по приложението на чл.328 ал.1 т.6 КТ има създадена непротиворечива задължителна съдебна практика, в съответствие с която е постановено въззивното решение. Съгласно тази практика, изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8 ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението /Решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./. Същото разрешение е възприел и въззивният съд, за да обоснове незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Проверката на обосноваността на този извод на съда е недопустимо да се прави в производството по чл. 288 ГПК, каквито доводи съдържа изложението на касатора. Освен това, наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл.328 ал.1 т.6 КТ, изключва допускането на касационно обжалване в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно приетото по т.1 от ТР №1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Бланкетното посочване, или цифровото изписване на отделните основания по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК в текста на изложението, не съставлява формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото и не обосновава наличието на предпоставки за селекция на жалбата.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №207 от 19.05.2014г., постановено по възз.гр.д.№275/2014г. на Окръжен съд – Враца.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.