О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1341
София 01.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 992 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Р. А. и Ф. Р. Ф. чрез адв. С срещу решение № 723 от 18.12.08г.по в.гр.дело № 996/08г.на Пловдивския апелативен съд. С него е оставено в сила решение № 137 от 28.07.2008г.по гр.дело № 317/08г.на Кърджалийския окръжен съд в частта,с което са осъдени Н. Р. М. ,М. Р. Б.,С. Р. К.,С. Р. А. и Ф. Р. Ф. да заплатят на Р. Р. Б. сумата 13 900 лв,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване,произхождащо от стойността на построените на УПИ * и УПИ * в кв.6 по плана на с. П.,община Ч. , полумасивна стопанска сграда,масивен гараж,подпорна стена и ограда,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска – 26.09.07г.до окончателното изплащане
В изложението към касационната жалба се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК като основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ответниците са собственици на процесния недвижим имот,установено със сила на присъдено нещо с решението по гр.дело № 428/24.06.05г.по гр.дело № 238/05г.на Кърджалийския районен съд. Ищецът Р. Б. е извършил подобрения в техния имот – през 1970г.изградил стопанска постройка,гараж и подпорна стена,засадил овощни дръвчета. Тъй като имотът представлявал земеделска земя,която е била внесена в ТКЗС и реституирана на ответниците, съдът е приложил разпоредбата на § 28 ал.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ ,при което е приел,че ищецът като държател може да претендира от собствениците стойността на подобренията при условията на чл.59 от ЗЗД,която присъдил съгласно заключението на тройната техническа експертиза.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Повдигнатият материалноправен въпрос относно разместване на имуществата на обогатилия се неоснователно за сметка на другиго,не е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика,в т.ч. и ППВС № 1 от 28.05.1979г.,а се касае за въпрос на доказване на конкретния размер на неоснователното обогатяване. Ответниците,за които е била доказателствената тежест,не са ангажирали доказателства за размера на обедняването на ищеца,който е извършил подобренията.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Изложените твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 723 от 18.12.08г.,постановено по гр.дело № 996/08г.на Пловдивския апелативен съд по жалба на С. Р. А. и Ф. Р. Ф..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.