2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1342
София, 19.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №780/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№ 1407/14.5.2012 г., подадена от адв. Р. Д. – процесуален представителна ответника по исковата молба [фирма] – В., против въззивно решение №60/06.4.2012 г. по гр.д.№47/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №497/01.11.2011 г. по гр.д.№1523/2011 г. по описа на Видинския районен съд, с което [фирма] – В., е осъдено да заплати на Е. Ц. С. от [населено място] сумата 4258,68 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разлика между трудово възнаграждение, което би получил ако работеше на длъжността “шлосер” и пенсията за инвалидност, за периода от 01.4.2011 г. до 01.5.2012 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.8.2011 г. до окончателното й изплащане.
Въззивната инстанция е приела, че са налице условията на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя, тъй като заболяванията са във връзка с работа по трудово правоотношение с въззивника, претендираните вреди са пряка последица от професионалното заболяване и доказани по размер, посочен в заключението на счетоводната експертиза. Прието е също така, че разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ предвижда ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза и обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване, а в конкретния случай ищецът търпи имуществени вреди, които се изразяват в разликата между възнаграждението, което би получил, ако беше здрав и работеше в ответното предприятие и получаваната от него пенсия за инвалидност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. Приложението на чл200, ал.3 КТ при определяне на обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука.;
2. Начина на определяне размера на обезщетението по чл.200, ал.3 КТ и каква е вредата която търпи ищеца – разликата между получаваната пенсия за инвалидност и брутното трудово възнаграждение или нетното трудово възнаграждение, дали ако беше останал на работа щеше да получава брутно трудово възнаграждение или нетно трудово възнаграждение. Сочи се, че поставеният въпрос е от съществено значение с оглед начина на изчисляване на присъжданите обезщетения по чл.200 КТ за вреди от трудова злополука като разлика между получаваната пенсия за инвалидност и възнаграждението, което би получил като здрав и работеше;
3. За претенцията за присъждане на вреди за в бъдеще и за бъдещи периоди;
4. Дали предлагайки работа на ищеца, подходяща за здравословното му състояние, ответникът може да ограничи или намали отговорността си по чл.200 КТ, а отказът на лицето да заеме предложената му длъжност представлява ли основание за ограничаване отговорността на ответника или нейното отпадане ?;
5. Преюдициален въпрос ли е в настоящото производство разрешаването по административен ред на въпроса за липсата на противопоказания у ищеца да заеме предлаганата му от ответника длъжност в дружеството ?
Като основания за допускане въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Е. Ц. С., посредством процесуалния си представител – адв. А. М., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Първият от поставените въпроси не отговаря на приетото с т.1 “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК.” В. въпрос е бланкетен по своя характер, тъй като приложението на чл.200, ал.3 КТ при определяне на обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука може да обхваща няколко аспекта при тълкуване на правната норма.
По останалите четири въпроса въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводи по тях окръжният съд не е изложил изобщо.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 800 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №60/06.4.2012 г. по гр.д.№47/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к.,, по касационна жалба, вх.№1407/14.5.2012 г., подадена от адв. Р. Д. – процесуален представител ответника по исковата молба [фирма] – В..
ОСЪЖДА [фирма] – В., [улица], да заплати на Е. Ц. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк]блок, вх., ап. , деловодни разноски в размерна 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: