3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1342
С. , 22.12. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5702/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. В. от [населено място], подадена чрез адвокат А. Д. срещу въззвно решение № 159 от 12.06. 2014 г. по гр. дело № 375/2014 г. на Великотърновски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1718 от 25. 10. 2013 г. по гр.д. № 3412/2013 г. на Плевенски районен съд, изменено по реда на чл.248 ГПК с определение № 5359 от 19.12.2013 г. и допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 2114 от 19.12.2013 г. е отхвърлен предявеният от В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ вр.чл.330, ал.1 ЗСВ в частта за сумата над 9 882 лв. до 13786 лв., за периода 5.11.2009 г. до 1.07.2010 г., както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 4 253.59 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса: за периода от отстраняване от длъжност до прекратяване на трудовия договор, който период се зачита за трудов стаж дължи ли се на служителя обезщетение за неползван платен годишен отпуск; при забавяне изплащането на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ откога се дължи лихва за забава и изискуемостта на вземането обвързано ли е с подаване на покана до длъжника.
Ответната страна- Прокуратура на Република България не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
В обжалваното решение е прието за установено, че от 1991 г. жалбоподателят е работил като прокурор в Районна прокуратура, [населено място], а от 1996 г. в Окръжна прокуратура [населено място]. За периода 5.11.2009 г. до 1.07.2010 г. е бил временно отстранен от длъжност, до приключване на наказателно производство по пр. преписка № 4-4545/2009 г. по описа на Софийска градска прокуратура. С решение от 1.07.2010 г. на В. е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т. 6 ЗСВ -дисциплинарно освобождаване от длъжност.
При така установените факти, в решението е прието, че предявеният иск по чл.224, ал.1 КТ за разликата над 9 882 лв. до 13 786 лв. е неоснователен. Прието е, че за времето, през което ищецът е работил има право на 81 работни дни неизползван платен годишен отпуск, за неизползването на който обезщетението е в размер на 9 882 лв. Прието е, че за периода, през който ищецът е бил отстранен от длъжност не се дължи обезщетение за неползван годишен отпуск, тъй като този период не се признава за трудов стаж. По отношение претенцията за лихва за забава върху главницата, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение -1.07.2010 г. до датата на исковата молба е приел, че лихва се дължи от датата на поканата- в случая от деня, в който е предявен искът.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос- за периода от отстраняване от длъжност до прекратяване на трудовия договор, който период се зачита за трудов стаж дължи ли се на служителя обезщетение за неползван платен годишен отпуск не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да отхвърли иска по чл.224, ал.1 КТ за разликата над 9 882 лв. до 13 786 лв. въззивният съд е приел, че периода на временно отстраняване от длъжност, когато отстранения не е бил оправдан или наказателното преследване не е било прекратено, извън случаите на чл.24, ал.1, т.3 и ал.3 НПК не се признава за трудов стаж. След като правото по чл.224, ал.1 КТ е свързано с времето, което се признава за трудов стаж, то същото не възниква в случаите на временно отстраняване от длъжност на основание чл.230 ЗСВ. Поставеният въпрос е свързан със зачитане на труд стаж, каквато хипотеза не е приета във въззивното решение. Следва да се посочи, че по принцип платеният годишен отпуск се полага за реално положен труд. Правото на платен годишен отпуск се определя в зависимост от характера и тежестта на работата, а предназначението му е възстановяване на работната сила, поради което, без правно значение е дали служителят е бил незаконно уволнен и възстановен на работа или временно отстранен от длъжност при наличие на предпоставките по чл.230 ЗСВ – обезщетение за платен годишен отпуск се дължи само за времето, през което фактически е изпълнявал трудовите си функции. В този смисъл е решение № 546 от 2.07.2010 г. по гр.д. № 1541/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 167 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1308/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- при забавяне изплащането на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ откога се дължи лихва за забава и изискуемостта на вземането обвързано ли е с подаване на покана до длъжника. На този въпрос е дадено разрешение в ТР №3/1995 г. на ОСГК на ВКС, като е прието, че от деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. Даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с приетото в задължителната съдебна практика.
Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 159 от 12.06. 2014 г. по гр. дело № 375/2014 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :