2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1343
София, 19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1026/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Н. Щ. от [населено място] е подала касационна жалба против решението на Пернишкия окръжен съд, постановено на 10. 05. 2012 г. по гр. д. № 244/2012 г.. Към жалбата са приложени касационни основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата А. М. от [населено място] не е взела становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на Н. Щ., като купувач, срещу А. М., като продавач, да се обявяви за окончателен предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот – 867/2134 ид. ч. от нива с площ 2134 кв.м., имот № по картата на землището на м. „Г.”, [населено място]. С решение от 24. 04. 2008 г. по гр. д. 2708/2006 г. на Пернишкия районен съд, потвърдено частично от Пернишкия окръжен съд с решение от 30. 4. 2009 г. по гр. д. № 108/2009 г., влязло в сила на 26. 03. 2010 г., е уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като е обявен за окончателен предварителният договор за продажба на 177.83/2134 ид. ч. от имота. С окончателно решение от 02. 02. 2011 г. по гр. д. № 1788/2009 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение е обявен за окончателен предварителният договор за продажба на още 689.17/2134 ид. ч. от имота. С молба вх. № 7404/11. 03. 2011 г. ответницата М. е поискала да се обезсили решението по делото за обявяване предварителния договор за окончателен на основание чл. 362, ал. 2 ГПК – неизпълнение от страна на Н. Щ. на задължението й за парични плащания. С решение от 27. 06. 2011 г. по гр. д. № 2708/2006 г. Пернишкият районен съд е отхвърлил искането на М. за обезсилване на решението от 02. 02. 2011 г. по гр. д. № 1788/2009 г. по описа на ВКС. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от М., за разглеждането на която е образувано гр. д. № 905/2011 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Като е взел предвид изложените в жалбата доводи от М., окръжният съд е констатирал, че първоинстанционният съд не се е произнесъл изчерпателно по искането за обезсилване на основание чл. 362, ал. 2 ГПК. Окръжният съд е взел предвид, че обявяването на предварителния договор за окончателен е постановено с две отделни съдебни решения, всяко от които е за конкретни части от имота, влязло е в сила на различни дати, от който момент тече срокът за изпълнение на паричното плащане за съответните части – решението от 24. 04. 2008 г. на Пернишкия районен съд по гр. д. № 2708/2006 г. за 177.83/2134 ид. ч. от имота, влязло в сила на 26. 03. 2010 г. и решението на ВКС по гр. д. № 1788/2009 г. за 689.17/2134 ид. ч. от имота, влязло в сила на 02. 02. 2011 г.. С определение от 08. 11. по гр. д. № 905/2011 г. Пернишкият окръжен съд е прекратил въззивното производството и върнал делото на Пернишкия районен съд за допълване на решението с произнасяне по искането с основание чл. 362, ал. 2 ЗЗД за обезсилване на първоинстанционното решение относно обявяването за окончателен на предварителния договор за продажба на 177.83/2134 ид. ч. от имота. Пернишкият районен съд, с решение от 20. 01. 2012 г. по гр. д. № 2708/2006 г. е постановил, че допълва решението от 24. 04. 2008 г. по същото дело, като отхвърля искането на М. за обезсилване на решението от 24. 04. 2008 г., в частта, с която същото е оставено в сила с решение от 02. 02. 2011 г. по гр. д. № 1788/2009 г. на ВКС, с което е обявен за окончателен предварителният договор за продажба на 867/2134 ид. ч. от имота. Районният съд е постановил диспозитивно решение с това съдържание, като се е мотивирал, че няма надлежно искане от М. за обезсилване на решението от 24. 04. 2008 г. по гр. д. № 2708/2006 г., както твърди окръжният съд, а във въззивната жалба на М. се прави оплакване за решението на Пернишкия окръжен съд от от 30. 04. 2009 г., което е отменително решение за конкретно посочените дробни части, но не е решение за обявяване предварителния договор за окончателен. С решение от 10. 05. 2012 г. по гр. д. № 244/2012 г. Пернишкият окръжен съд е обезсилил решението на районния съд от 20. 01. 2012 г. като недопустимо, защото районният съд се е произнесъл по искането по чл. 362, ал. 2 ГПК /чл. 297, ал. 2 ГПК отм./ спрямо несъществуващо решение от 24. 04. 2008 г. – първоинстанционното решение от 24. 04. 2008 г., касаещо площта над 177.83/2134 ид.ч. от имота е отменено с въззивното решение от 30. 04. 2009 г. по гр. д. № 108/2009 г. на ПОС и не съществува в правния мир.
В приложените към жалбата на Н. Щ. касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се излагат доводи и правни съображения във връзка с посочената хипотеза – произнасянето на въззивния съд да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложението съдържа хронология на действията и актовете на двете съдебни инстанции – районен и окръжен съд, но не се поставя конкретен правен въпрос. В случая, преценката на въззивния съд, че отхвърлянето на искане по чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на първоинстанционното решението от 24. 04. 2008 г. относно площта над 177.83/2134 ид. ч. от имота, касае несъществуващо решение поради отмяната му от въззивния съд, е фактически извод, а не правен извод и констатацията е точна. Още с протоколното определение от 08. 11. 2011 г. Пернишкият окръжен съд е конкретизирал дължимото от Пернишкия районен съд произнасяне за обезсилване на първоинстанционното му решение от 24. 04. 2008 г. в частта, в която е оставено в сила от Пернишкия окръжен съд с решението от 30. 04. 2009 г. за обявяване за окончателен на предварителния договор за продажба на 177.83/2134 ид. ч. от имота. За тази част от имота първоинстанционният съд дължи самостоятелно произнасяне /с мотиви и диспозитив/ относно искането за обезсилване по чл. 362, ал. 2 ГПК с оглед плащането в срок на паричното задължение на купувачката за тази част от имота. В съдебно заседание на 12. 04. 2011 г. пред районния съд молителката М. чрез своя пълномощник адвокат С. изрично е заявила, че се позовава на неизпълнение на паричното задължение от страна на Н. Щ. за 177.83/2134 ид. ч. от имота, за които предварителният договор е обявен за окончателен с влязло в сила решение на въззивния съд, което не е допуснато до касация. Същото искане е развито и в писмената защита, приложена към делото. При това положение първоинстанционният съд следва да се произнесе по молбата за обезсилване съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като има предвид обстоятелствата на които се основава искането и които са заявени от М. в хода на съдебното производство. Ако съдът е считал, че има неяснота и разминаване между посочената фактология и конкретното искане в молбата по чл. 362, ал. 2 ГПК, е следвало да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК за да се постигне пълното изясняване на предмета на спора, по който дължи произнасяне.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10. 05. 2012 г. по гр. д. № 244/2012 г. на Пернишкия окръжен съд по жалбата на Н. Щ. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: