1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1343
С., 28.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 557 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. А. М. и Е. М. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. С. от АК-С., против въззивно решение от 11.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 40/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, с което като е потвърдено решението от 14.07.2003 г. на Софийски районен съд, 35 с-в, постановено по гр.д. № 3437/1999 г., са уважени предявените от Ж. „П. улица” [населено място] срещу П. А. М. и Е. М. М. от [населено място], отрицателни установителни искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, че между ищцовата Ж. и ответниците не съществуват членствени правоотношения на общо основание.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите П. А. М. и Е. М. М. поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените отрицателно установителни искове, съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените от жалбоподателите въпроси, значими за изхода на спора, са за допустимостта на предявените отрицателни установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, свързани с членствените отношения в Ж., при положение, че в специалния закон – ЗЖСК е предвиден специален ред за съдебен контрол на приетите от органите на Ж. решения, както и въпроса – може ли членствени правоотношения в Ж., възникнали като такива „по право” да се трансформират в членствени правоотношения по общия ред, без да е налице изрична правна норма затова. Тъй като не е посочена и представена задължителна съдебна практика по см. на разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси следва да се разглеждат в контекста на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ж.”П. улица” [населено място], чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, а останалите ответници не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, в частта му, която са уважени предявените отрицателно установителни искове от Ж. срещу касаторите, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, като ръководейки се от задължителните указания по приложение на закона, дадени в отменителното решение на ВКС, постановено по гр.д. № 1384/2006 г. на ІV г.о., в което ВКС не е отдал доказателствено значение като правопораждащ за членственото правоотношение факт на решенията на ОС на Ж., в които като член-кооператори с разпределени имоти фигурират двете ответници-касатори в настоящото производство, е приел, че доколкото не е доказано и осъществяване на предпоставките на чл. 23 ЗЖСК, за проверка на които делото е върнато за ново разглеждане, предявените срещу тях отрицателно установителни искове са основателни.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведени два правни въпроса от процесуално и материалноправно естество, първият от които касае допустимостта на предявените отрицателни установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, свързани с членствените отношения в Ж., при положение, че в специалния закон – ЗЖСК е предвиден специален ред за съдебен контрол на приетите от органите на Ж. решения. Този въпрос е от значение за изхода на спора, но той е решен от въззивния съд съобразно задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС при първата касация, поради което решаването му не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В тази връзка е прието, че за ищцовата Ж. в случая е налице правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове за несъществуване на членствени правоотношения с оглед твърденията на ответниците, че са член-кооператори, както и действията им като такива, като този интерес произтича от необходимостта да се потвърди или отрече с влязло в сила решение дали ответниците имат това качество, доколкото членственото правоотношение в Ж. е свързано с придобиване на недвижими имоти в сградата на кооперацията и наличието или не на членствено правоотношение е от значение за тяхната собственост – на съответния член-кооператор или на Ж.. Компетентността на съдилищата относно членствените правоотношения не се изчерпва само с исковете по чл. 39 ЗЖСК за отмяна на решения на общото събрание на Ж., тъй като тези искове са способ за контрол за законосъобразност на тези решения на общото събрание на Ж., но не ограничават нито правораздавателната компетентност на съдилищата, нито правните възможности за предявяване на установителен иск относно членствените правоотношения.
Вторият материалноправен въпрос – може ли членствени правоотношения в Ж., възникнали като такива „по право” да се трансформират в членствени правоотношения по общия ред, без да е налице изрична правна норма затова, не е обусловил изхода на спора в настоящото производство, тъй като се той е бил предмет на разглеждане от въззивния съд при първото разглеждане на делото и се отнася до ответниците М. Г. М., З. З. М. и Ж. Х. Р., по отношение на които исковете на Ж. са отхвърлени с влязло в сила решение/решение № 1399 от 27.12.2007 г. по гр.д. № 1384/2006 г. на ВКС, ІV г.о., поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК/отм./ с решение № 454 от 20.06.2008 г. и по реда на чл. 247 ГПК с решение № 123 от 12.08.2009 г., постановени по същото дело/.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. От изложеното по-горе е видно, че липсва такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, в частност т. 3. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на проверка след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 40/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 20663 от 23.02.2012 г. на П. А. М. и Е. М. М. и двете от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: