О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1343
гр.София, 28.11.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4983 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.05.2014г. по гр.д.№2489/2013г., с което ОС Пловдив е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – В. И. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – Т, филиал П, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 02.08.2013г. по гр.д.№626/2012г.,ІV г.о. на ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане с указания да бъдат събрани поискани от жалбоподателя доказателства относно заетостта и трудовия пазар на хаблитираните преподаватели във висшите учебни заведения.
Касационно обжалване при първото разглеждане на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите следва ли при преценката доколко с прекратяването на трудовото правоотношение с професор, работил при условията на § 11 ПЗР ЗВО, е постигната целта за осигуряване оптимално разпределение на професорските длъжности между поколенията да бъде отчетено обстоятелството, че на мястото на уволнения не е назначен друг университетски преподавател професор; следва ли при извършване на тази преценка съдът да съобрази настъпило в хода на процеса изменение на чл. 328, ал. 1, т.10 КТ; как се разпределя доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на ЗЗдискр.; приложими ли са правилата на чл. 159 ГПК и чл. 266 ГПК към възможността на страната да предложи на националния съд да отправи искане за преюдициално запитване по реда на чл. 628 ГПК и допустимо ли е отправяне на второ преюдициално запитване в рамките на инстанционното производство по въпроси, различни от вече поставените.
С касационното решение е даден отговор на поставените въпроси в следния смисъл:
По първият е прието, че с § 11 ПЗР ЗВО е дадена възможност за удължаване на трудовите договори с хабилитирани лица, заемащи длъжността „професор” за срок не повече от три години след навършване на възрастта по чл. 328, ал.1, т.10 КТ. Разпоредбата не се явява в противоречие с Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, доколкото с нея се преследват законосъобразни цели, каквито са осигуряване на качествено образование и оптимално разпределяне на професорските длъжности между поколенията и доколкото определянето на максимална възраст за пенсиониране на хабилитираните лица представлява подходящо и необходимо средство за постигане на държавната политика по заетостта. Преценката доколко с приложението на § 11 ПЗР ЗВО се дава възможност за повишаване на качеството на образованието чрез съвместна работа и обмяна на опит между различни поколения и за оптимално разпределение между професорските длъжности чрез обновяване на професорския състав, може да бъде извършена при анализ на трудовия пазар за хабилитирани лица, средната им възраст и трудова заетост, обявените конкурси за хабилитирани преподаватели и съотношението между заетите във висшите учебни заведения хабилитирани преподаватели и асистенти и главни асистенти. Преценката следва да бъде извършена и въз основа на доказателства колко са вакантните свободни места за хабилитирани преподаватели и в какъв срок след освобождаването на професор на основание § 11 ПЗР ЗВО се провежда конкурс за заемане на длъжността. Доколко с § 11 ПЗР ЗВО се преследва законосъобразна цел, свързана с политиката по заетостта и трудовия пазар следва да се преценява и след цялостен анализ на законовата уредба, свързана с правото да се прекрати трудовия договор поради навършване на определена възраст, в т.ч. с настъпило в хода на процеса законодателно изменение на чл. 328, ал. 1, т.10 КТ, както и с уредената в други закони възрастова граница за упражняване на професия.
По въпроса за разпределение на доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на Закона за защита от дискриминация е прието, че съгласно чл.127, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В производството по трудов спор за отмяна на незаконно уволнение, ответникът работодател следва да установи всички факти, дали му основание да упражни потестативното си право да прекрати извънсъдебно трудовото правоотношение. Когато работникът твърди, че уволнението му е проява на дискриминация, то съгласно чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, ответникът работодател следва да докаже, че правото на равно третиране не е било нарушено, но след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация.
По въпросите приложими ли са правилата на чл. 159 ГПК и чл. 266 ГПК към възможността на страната да предложи на националния съд да отправи искане за преюдициално запитване по реда на чл. 628 ГПК и допустимо ли е отправяне на второ преюдициално запитване в рамките на инстанционното производство по въпроси, различни от вече поставените ВКС е приел, че въведените в Гражданския процесуален закон преклузивни срокове за страните да твърдят нови обстоятелства, както и да сочат и представят доказателства нямат отношение към действията, които съдът може да предприеме служебно при наличие на предпоставките по чл. 628 ГПК. Когато прецени, че от значение за правилното решаване на делото е тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, съдът може да направи запитване до Съда на Европейските общности и това запитване може да бъде направено по всяко време в хода на инстанционното производство по делото – чл. 234, ал. 2 от Договора за създаване на Европейска общност. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно или по искане на страната (чл. 629, ал.1 ГПК), т.е. страната не е обвързана от срок да поиска от съда, пред който делото е висящо, да отправи запитване. Преценката обаче дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда, а определението му по този въпрос не подлежи на обжалване – проверката за правилно тълкуване на общностното право подлежи на инстанционен контрол при обжалване на съдебното решение. Законът не съдържа ограничения за броя на преюдициалните запитвания, които могат да бъдат отправени в рамките на инстанционното производство, но такава хипотеза е изключена без да има изменение в предмета на делото, тъй като преди да сезира Съда на ЕО, националният съд следва да изясни фактите по делото, приложимото национално право и връзката му с общностното право.
С обжалваното решение при новото разглеждане на делото, с оглед даденото разрешение на въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съд е отхвърлил предявените от него против Технически университет – София , филиал Пловдив искове по чл. 344 ал. 1, т. 1-3, във вр. с чл. 225 КТ.
В обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че през 1985 година ищецът е бил назначен на работа в Технически университет, филиал [населено място] като доцент, където е работил до 06.02.2006 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя поради навършване на пенсионна възраст. След решение на Катедрения съвет на Университета за продължаване на трудовия договор при условията на § 11 ПЗР ЗВО, на 16.02.2006 година между страните е бил сключен нов трудов договор, с който ищецът се е задължил да работи като преподавател във Факултет по машиностроене и уредостроене към катедра „Машиностроителна техника и технологии” за срок от една година, а с допълнително споразумение от 21.12.2007 г., срокът на трудовия договор е продължен за една година. На 19.01.2007 г. ищецът е бил преназначен на работа като професор, а на 18.01.2008 г., трудовият му договор е бил продължен с още една година. Със заповед № 1-04 от 13.01.2009 г., считано от 05.02.2009 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно. Съобразявайки решение на Съда на Европейския съюз от 18.11.2010 г. по съединени дела С-250/2009 г. и С-268/2009 г., въззивният съд е изследвал доколко с § 11 ПЗР ЗВО се постига целта за осигуряване оптимално разпределение на професорските длъжности между поколенията чрез подходящите и необходими средства, приемайки, че разпоредбата е приложена изцяло в синхрон с изискванията на чл. 6, § 1 Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Приел е, че не е установено дискриминация по отношение възрастта на ищеца, който е бил третиран по-благоприятно от нехабилитираните преподаватели, за които важи обща възраст за пенсиониране при навършване на съответния трудов стаж.
Съдът е отказал да отправи преюдициално запитване, тъй като по повдигнатите от страната въпроси е отговорено с решение на Съда на Европейския съюз от 18.11.2010 г. по съединени дела С-250/2009 г. и С-268/2009 г.
В съответствие с така дадените от ВКС задължителни указания от съда са допуснати и събрани исканите от въззивника доказателства за проверка и анализ на трудовия пазар в България относно лицата, придобили научно звание професор по специалността на въззивника – технология на машиностроенето, колко е техния брой, възрастта им, каква част от тях са трудово заети по специалността във висши учебни заведения, колко от тях са с прекратени трудови договори към февруари 2009 г. и понастоящем, каква е средната възраст за придобиването на научно звание професор по тази специалност. Взето е предвид заключение на експертизата, изготвено на база проверка на данни от посочени от въззивника институции – Б., Синдиката за висше образование и наука и НАП, като в него е посочено, че Б. и Синдиката не разполагат с информация по горните въпроси, като в Б. се води публичен регистър на удостоверенията за академични длъжности „ главен асистент „, „ доцент „ и „ професор „, но в него не фигурират данни за лица с научно звание професор по специалността 02.01.10 – технология на машиностроенето и единствената база данни в тази насока е експертна листа за регистрирани хабилитирани преподаватели от всички висши училища и научни институти в страната – разработена и поддържана от П. университет „ П. Х. „ – публичен електронен регистър на експерти от всички научни области, според която има 22 лица – включително ищеца, с научно звание професор по специалността „ технология на машиностроенето. Съдът е взел предвид, според посочените от НАП единни граждански номера, че средната възраст на 13 – те професори по специалността е 70 години, работещи от тях към 2009 г. и понастоящем са петима и че след прекратяването на трудовия договор на въззивника е бил обявен конкурс на 24.07.2009 г. за заемане на така освободената длъжност, на който се е явил доцент от същото висше учебно заведение, но не е спечелил конкурса.
При така установените обстоятелства съдът е счел, че жалбоподателят не е установил факти, сочещи чрез процесното уволнение по отношение на него да е осъществена от ответника – работодател дискриминация – както пряка по чл. 4 ал. 2 от ЗЗдискриминацията, така и непряка по смисъла на чл. 4 ал. 3 от същия закон, като конкретни такива факти не са и възведени от него по делото.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представитерл поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли при преценката доколко с прекратяването на трудовото правоотношение с професор, работил при условията на § 11 ПЗР ЗВО, е постигната целта за осигуряване оптимално разпределение на професорските длъжности между поколенията да бъде отчетено обстоятелството, че на мястото на уволнения не е назначен друг университетски преподавател професор; следва ли при извършване на тази преценка съдът да съобрази настъпило в хода на процеса изменение на чл. 328, ал. 1, т.10 КТ; как се разпределя доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на ЗЗдискр. и приложими ли са правилата на чл. 159 ГПК и чл. 266 ГПК към възможността на страната да предложи на националния съд да отправи искане за преюдициално запитване по реда на чл. 628 ГПК и допустимо ли е отправяне на второ преюдициално запитване в рамките на инстанционното производство по въпроси различни от вече поставените. Поддържа, че по отношение на тези въпроси е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК. На същите ВКС е дал вече отговор при първото разглеждане на делото от настоящата инстанция, което е видно от изложението по-горе. При новото разглеждане на делото съдът е взел предвид даденото от ВКС тълкуване на поставените въпроси и се е съобразил със задължителните указания в отменителното решение. Ето защо в случая следва да се приеме, че жалбоподателят не поставя за разглеждане правни въпроси, които са от значение за правилното решаване на спора по смисъла на т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС и това съставлява достатъчно основание за да не бъде допускано касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2014г. по гр.д.№2489/2013г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: