О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1344
гр.София, 21.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1214/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. С. П. – Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 79 от 10.03.2011 г. по гр.д.№ 1239/ 2008 г. в частта му, в която след като е отменено решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 2028/ 2007 г., упражняването на родителските права по отношение на детето А. Ю. Н. е предоставено на бащата Ю. Р. Н., на майката И. С. П. – Н. е определен режим на лични контакти с детето и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер 60 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по материалноправните въпроси 1. кой от двамата родители е по-пригоден да отглежда и възпитава децата от женски пол на възраст около 12 години – майката или бащата и 2.следва ли съдът да изслуша детето по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето и да направи всичко възможно да обезпечи това свое задължение с правомощията, дадени му от процесуалния закон. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Ю. Р. Н. развива съображения, че поставените въпроси нямат отношение към разрешения от въззивния съд спор и че по тях няма противоречива практика. Моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са съпрузи, като от брака имат едно дете – А., [дата на раждане] Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв подлежащ на прекратяване. Спорът кой от бившите съпрузи да упражнява родителските права по отношение на роденото от брака дете е разрешен в полза на бащата, като е съобразено поведението на майката в хода на продължилото от 2008 г. до 2011 г. въззивно производство. За този период, въпреки наличието на привременни мерки и образувано изпълнително производство, майката нито веднъж не е изпълнила задължението си да даде възможност за осъществяване на контакт между бащата и детето. Тя е осуетила възможността детето да бъде прегледано от експерти, назначени от съда и е използвала всякакви начини да предотврати възможността същото да контактува самостоятелно със специализираните в областта на закрила на детето органи. Съдът е приел, че това поведение сочи на липса на добри възпитателски качества, а действията на жалбоподателката против изпълнението на привременните мерки е квалифицирал като опит детето да бъде отчуждено от другия родител. От друга страна бащата разполага с нужните възпитателски качества, загрижен е за детето и има положително отношение към него, има желание, възможност и добри битови условия за упражняване на родителските права, родителите му помагат и са готови да му помагат, детето е привързано към него. Това е мотивирало решението за предоставяне на упражняването на родителските права на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения и е възложено задължение да изплаща издръжка.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд, поставените от касатора материалноправни въпроси обуславят въззивното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По първия въпрос касаторът се позовава на Постановление на Пленума на ВС № 1 от 1974 г., но атакуваното решение не противоречи на задължителното тълкуване, а е съобразено с него. Съгласно раздел ІІ от Постановлението, при вземане на решение кой да упражнява родителските права съдът трябва да отчете обстоятелствата на конкретния случай и то в тяхната съвкупност. Полът и възрастта на детето са само част от тази съвкупност, като ВС не предполага че всякога за детето от определен пол е по-пригоден да се грижи родителят със същия пол, сравнен с другия родител. Полът и възрастта на детето трябва да бъдат съобразени, но в съвкупност с възпитателските качества и моралния облик на родителите, отношението им към децата и желанието им да се грижат за тях, привързаността на децата и други обстоятелства, които могат да имат значение за случая. Преценката кой от родителите е по-пригоден да упражнява родителските права е конкретна за всеки случай и не е предпоставена от априорни положения, свързани с пола и възрастта на детето. В обжалваното решение въззивният съд е съобразил всички обстоятелства, от значение за решаване на въпроса за родителските права и мерките между родителите и детето, преди да счете бащата за по-пригоден родител, поради което актът му не противоречи на ППВС № 1 от 1974 г.
По втория повдигнат въпрос жалбоподателката не е представила съдебна практика на която обжалваното решение да противоречи, а това е нейно задължение, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г на ОСГТК на ВКС. При липса на данни за противоречия в практиката, съдът не може да направи извод, че по този въпрос е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
Поради това не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 79 от 10.03.2011 г. по гр.д.№ 1239/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: