О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1344
гр.София, 25.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5216/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 347 от 23.02.2015 г. по гр.д.№ 2759/ 2013 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3129/ 2007 г. и по този начин е отхвърлен предявения от касатора против Х. М. Х. и М. Х. В. (починал след постановяване на въззивното решение, заместен от правоприемниците си Х. М. Х., Ф. М. В. и В. М. Х.), иск, квалифициран по чл.45 ал.1 ЗЗД, за разликата над 5 000 лв до предявения размер от 20 000 лв (частично от вземане в пълен размер 100 000 лв) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 07.04.2003 г., претендирано солидарно от ответниците До размер 5 000 лв, със законната лихва от 07.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, искът е уважен с влязло в сила решение.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига материалноправни въпроси, свързани с критериите, които определят обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД като справедливо и извършва ли нарушение на правото на Европейския съюз национален съд, който допуска „двоен стандарт” при определяне на размерите на обезщетения по различни дела и не съобразява разпоредбите на общностното право за определяне на справедливо обезщетение, както и процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, без да ги извращава, както и да отговори на всички направени доводи от страните. Според касатора по отношение на тези въпроси са налице допълнителните основания по т.1, т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Касаторът е поискал и отправяне преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за изясняване на съдържанието на правото на Съюза по въпроси, свързани със задълженията на националните съдилища да осигурят справедлив процес и да присъдят справедливо обезщетение за причинени на техни граждани неимуществени вреди.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище.
Жалбата е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли предявения иск за разликата над 5 000 лв, въззивният съд е приел за безспорно, че Х. М. Х. и М. Х. В. са причинили на ищеца телесни повреди на 07.04.2003 г. при извършено престъпление против собствеността (грабеж по основния състав на чл.198 ал.1 НК, за който са признати за виновни и наказани по силата на одобрено от съда споразумение). Искът е доказан по основание и с влязло в сила решение претенциите на ищеца за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от престъплението, са удовлетворени до размер 5 000 лв. Съдът обсъдил поотделно всяко от събраните по делото доказателства, имащи значение за установяване на причинените при извършване на престъпленията увреждания на ищеца, след което ги анализирал в съвкупност и посочил на кои дава вяра, като изложил и мотиви защо не кредитира свидетелските показания по въпроса получил ли е ищецът счупване на ребра. Приел, че това не може да се установи по друг начин, освен чрез рентгенография, каквато няма данни да е правена към момента на деянието, а направена понастоящем, не би показала (съгласно експертните заключения) дали през 2003 г е имало счупвания. Обсъдени са от съда, но са отхвърлени като неоснователни, доводите на ищеца (тогава въззивен жалбоподател), че причинените му вреди не се изчерпват с болки и страдания, а включват трайно обездвижване (счупване на ребра) и разстройство на здравето (изпадане в кома), покриващи медико-биологичните характеристики на средна и тежка телесна повреда. Въз основа на този доказателствен анализ съдът достигнал до извод, че Х. М. Х. и М. Х. В. са причинили на ищеца само леки телесни повреди – повърхностни наранявания, които не са довели до трайни анатомични, функционални и естетични последици за пострадалия и няма да имат други негативни проявления за в бъдеще. Като съобразил тези обстоятелства, възрастта на ищеца към момента на причиняване на вредите, обстоятелството, че вредите са съпроводени с нахлуване в личното му пространство, както и последвалия от това стрес, съдът приел, че със заплащането на 5 000 лв от ответниците ищецът ще бъде справедливо обезщетен.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от касатора процесуалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. Съдът не е посочил в него, че не е длъжен да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност, нито фактически е достигнал до такъв резултат. В мотивите си съдът е подложил на обсъждане всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и е посочил кои доказателствени средства счита за достоверни и кои релевантни факти се установяват от тях. Резултатът от този процес не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. При допускането на обжалването се контролират само правните разрешения на инстанцията по същество, но при установените от нея факти. Обсъдени са и доводите на ищеца, че първата инстанция неправилно е счела за недоказани твърденията му за причинени по-тежки телесни увреждания, включително обосноваващи квалифициран състав на престъплението, за което ответниците са признати за виновни (чл.199 ал.1 т.3 НК). Касаторът всъщност възразява срещу изводите на въззивния съд, че тези му доводи са неоснователни, но такива възражения не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК. Правилността на обжалваното решение може да бъде контролирана само след допускане на обжалването, не и да бъде основание за такова допускане.
Материалноправните въпроси обуславят обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Кои са релевантните критерии при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е изяснено още с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., с което обжалваното решение е съобразено. Въззивният съд е посочил, че взема предвид възрастта на пострадалия, трудоспособността му, негативните последици на поведението на ответниците върху неговата психика, причинените му телесни увреждания, техният характер и времето, необходимо за възстановяване. Това са все обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо обезщетение, според горецитираното Постановление. Наличието на установена практика по въпросите изключва възможността същите да бъдат квалифицирани като значими с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Не се оправдават и твърденията на касатора за наличие на противоречива практика по тези въпроси и за прилагане на двоен стандарт от Софийски апелативен съд по различни дела. Решение № 498/ 16.03.2014 г., на което същият се позовава, освен че няма данни влязло ли е в сила, е постановено за обезщетяване на неимуществени вреди, съставляващи тежки телесни увреждания, свързани с опасност за живота на пострадалия. По настоящето дело такива увреждания при ищеца не са установени, поради което определянето на обезщетенията по двете дела в различен размер не сочи на наличие на противоречива съдебна практика по поставените въпроси. Не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и искането за допускане на касационно обжалване следва да се отхвърли.
Не следва да се уважава и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като въпросите по приложението на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз нямат отношение към гражданскоправния спор, с който съдът е сезиран.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 347 от 23.02.2015 г. по гр.д.№ 2759/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: