ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1344
София, 01.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиранадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело№ 891/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
„Б. “ А. – Административен район „Изток“, гр. В. е подало касационна жалба против решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 756/2007 год., към която са приложени изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване и конкретно посочени съдебни решения.
Ответницата по касация, ищца по делото, С. Н. Н. от гр. В., счита, че не са налице основания за допускане на касация и касационната жалба е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното: Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, с решение от 12. 3. 2009 г. по гр. д. № 756/2007 год. е признал за незаконно и отменил уволнението на С. Н. , извършено по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, със заповед от 28. 2. 2006 г. на управителя на РУД – В. при Б. А. , възстановил Н. на заеманата пред уволнението длъжност „инженер“ и осъдил Административен регион „Изток“ за заплати на Н. сумата 2736 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и сумата 400 лв., разноски по делото. Решаващият съд е счел за недоказано, посоченото в уволнителната заповед, основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата Н закриване на предприятието, тъй-като липсва пълно преустановяване на дейността на БТК. Въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че мястото на работа на ищцата, длъжността и функциите, които реално е изпълнявала в РУД – В. са продължили да съществуват, тъй-като са
области, промяна на наименованието на М. РУД „Черно море1 в Административен регион „Изток“, и на седалището му от гр. Б. в гр. В., представляват вътрешни структурни промени в системата на Б. А. , които не са довели до „закриване на предприятието“, т. е. до пълно преустановяване на дейността на акционерното дружество, а са показател за нов начин на организация на работата.
Неоснователно е искането за допускане на касация на въззивното решение, тъй-като не са налице посочението жалбоподателя основания по чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, имащ основно зачение за спора по делото, който е решаван противоречи от съдилищата или представлява неточно прилагане на закона. Представените с изложението решения на състави на Софийския районен съд, Софийския градски съд, Русенския районен и Русенски окръжен съд не са влезли в сила и не могат да бъдат съпоставени с обжалваното решение. Определението на ВКС от 22. 6. 2006 г. по гр. д. № 2641/2003 г. е за прекратяване на производството по искане на касационния жалбоподател, поради което не може да бъде отнесено към настоящия случай. Оспорваното въззивно решение предстаовлява точно приложение на закона – чл. 123 КТ, който не допуска прекратяване на трудовите правоотношения при сливане или вливане на предприятия. По този въпрос решаващият съд се е съобразил с практиката на ВКС, както е видно от приложените към писменото становище на ответницата по касация Н. – решение по гр. д. № 579/2002 г. и решение по гр. д. № 2996/2002 г., двете по описа на ВКС, трето гражданско отделение.
Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 3. 2009 г. по гр. д. № 756/2007 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на Б. А. – Административен регион „Изток“, гр. В..
ОСЪЖДА Б. А. – Административен регион „Изток“, гр. В. да заплати на С. Н. Н. от гр. В. сумата 300 /триста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството за допускане на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: