О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1344
София, 07.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 972/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 244 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 1812/2008 г. на Варненски окръжен съд и решение по гр.д. № 482/2002 г. на Варненски районен съд са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС, предявени от М. Я. и В. Я. против седем търговски дружества, които владеят реални части от възстановен на ищците земеделски имот- нива от 8 дка в строителните граници на кв. Галата, гр. В..
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.10, ал.7 и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По друг съществен за делото въпрос- за приложението на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ в случаите, когато полученият в замяна имот има характер на обезщетение за отчужден имот, твърдят, че няма практика на ВКС, което е основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата като недопустима, а по същество и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са наследници на бившия собственик Ц. Я. , който е притежавал зеленчукова градина от 8 дка в м. “Г” в землището на с. Г.. С протокол на ТПС комисия № 2/ 26.02.1959 г. този имот е включен в блок на ДЗС и в замяна на собственика е дадена друга зеленчукова градина от 8 дка в м. “М”. Последният имот също е включен в ТКЗС, а понастоящем е възстановен от поземлената комисия на наследниците на Я. , като не е спорно по делото, че във възстановения имот е разположена почивна база на ответниците, състояща се от бунгала и други съоръжения.
Въззивният съд е приел с решението си, че
1. замяната е била нищожна поради нарушение на процедурата по ЗТПС
2. дори и да не е нищожна, тя не е произвела действие и с оглед разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ / последващо разпореждане или застрояване/ е следвало да се възстанови имотът, който наследодателят на ищците е притежавал преди замяната- този в м. “Г”.
3. в случай че първите две основания не се възприемат, е налице хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като върху имота е осъществено мероприятие, което не позволява възстановяването на собствеността. По тези съображения е прието, че ищците не са собственици на имота към настоящия момент и искът им е отхвърлен.
От изложеното е видно, че решаващите съображения на въззивния съд за отхвърляне на иска са свързани с приложението на разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което това е и същественият за делото материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и към който следва да се отнесат твърденията и доводите за допустимост на касационното обжалване. В тази насока според касатора е налице противоречие с практиката на ВКС относно съдържанието на понятието “мероприятие”, за което се изисквало да се изследва дали строежите са закони и в съответствие с предвижданията на плана. Твърди се и липса на съдебна практика по въпроса за замяната на един земеделски имот с друг.
Настоящият състав на ВКС намира обаче, че по нито един от поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Постоянната и трайно установена практика на ВКС по приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е именно в смисъла, в който е и решението на въззивния съд. За разлика от хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ при възстановяването по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не е необходимо мероприятието и всички строителни дейности, които са извършени, да са законни, а е меродавен само фактът на такава промяна в имота, която може да се определи като осъществяване на мероприятие, каквото в случая е наличната почивна база на ответниците. Независимо че имотът се намира в строителните граници на населеното място за него не се прилага разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, а предпоставките за възстановяване се преценяват с оглед на хипотезата по чл.10б ЗСПЗЗ във вр. § 1в от ДР към ППЗСПЗЗ. В този смисъл са и цитираните от касатора р. № 1200/ 13.07.2004 г. по гр.д. № 585/ 2003 г., р. № 410/ 2000 г. по гр.д. № 1504/1999 г. и р. № 1992/ 2000 г. по гр.д. № 317/ 2001 г., поради което те не подкрепят, а опровергават тезата му за наличие на противоречива практика. При това пречките за възстановяване на собствеността по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не се изчерпат и не се покриват само с хипотезата на чл.24, ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ, а такъв характер имат и случаите по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и др.
Останалите доводи в жалбата са свързани с приложението на чл.18,ал.3 ППЗСПЗЗ и валидността на замяната по ЗТПС, но тъй като изложените от съда съображения не са определящи за изхода на делото, не следва да се обсъждат и в рамките на проверката по чл.288 ГПК.
По съществения за делото материалноправен въпрос във връзка с приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то изисква или липса на съдебна практика, или такава практика, която следва да се изостави, каквито доводи в случая не се навеждат.
Не е определящ за изхода на делото и поставеният процесуалноправен въпрос по чл.143, ал.1 ГПК / отм./ относно преценката на доказателствената сила на констативния акт за собственост, издаден въз основа на протокола на ТПС комисията за извършена замяна, тъй като дори и при валидна замяна, имотът не е подлежал на възстановяване предвид пречката по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 244 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 1812/2008 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. М. Я. и В. Т. Я.- съдебен адрес гр. В., ул.”Г” № 17, адвокат Б да заплатят на “С” АД- гр. Д., “П” АД- гр. П., “Н” АД- гр. Д., Е. ” А. , гр. В., К. Н. Г. и С. А. Д. разноски за настоящото производство в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: