2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1345
гр. София, 19.12. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 860 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. (Ц.) – Т. срещу решение № 47/02.03.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 71/2012 г. на Търговищкия окръжен съд. С него, при постановени частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 721/29.12.2011 г. по гр. дело № 1543/2011 г. на Търговищкия районен съд, като краен резултат са уважени предявените от Й. Г. Х. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищеца и е отменена заповед № ЛС-03-015/09.09.2011 г. на директора на Ц., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ; ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „шофьор линейка/контрольор” при касатора; и последният е осъден да заплати на ищеца сумата 3 591.55 лв., представляваща обезщетение за времето, през което последният е останал без работа.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Й. Г. Х., в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноските за производството пред касационната съдебна инстанция.
В касационната жалба и в писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания за допускане на касационното обжалване се извеждат следните два (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроса: 1) материалноправен – при съкращаване на една единствена щатна бройка, следва ли да се извършва подбор измежду всички служители; и 2) процесуалноправен – налице ли е процесуално нарушение на въззивния съд, когато същият е приел доказателства на ищеца, които не са нови, тъй като е могло да бъдат представени пред първоинстанционния съд, и когато въззивният съд се е произнесъл с решението си въз основа на тези доказателства. По отношение на материалноправния въпрос касаторът сочи допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като сочи и представя в тази връзка две съдебни решения. По отношение на процесуалноправния въпрос, жалбоподателят сочи и трите допълнителни основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от КТ, без във връзка с това да сочи конкретни съдебни актове и да излага конкретни аргументи за наличие на противоречиво разрешаване на този въпрос, респ. последният да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от същото ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е включен в предмета на спора по конкретното дело, да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда, и следва да е от значение за изхода спора по делото.
В случая изведеният от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 329 от КТ не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Този материалноправен въпрос не е включен в предмета на спора по делото – ищецът не е основал исковете си за защита срещу незаконно уволнение на твърдения за неизвършен задължителен, или за неизвършен подбор; респ. – въззивният съд изобщо не е обсъждал и не е давал разрешение на такъв правен въпрос, поради което той е и без никакво значение за изхода на спора по делото. За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, въззивният съд е приел, че касаторът-работодател, за когото е тежестта за доказване законосъобразността на процесното уволнение, въпреки предоставената му за това възможност и задължаването му от съда да представи личното трудово досие на ищеца, не е ангажирал никакви доказателства за законосъобразно извършено съкращаване на щата към момента на уволнението; прието е и че твърдението, че съкращаването на щата е станало по усмотрение на директора на ответния Ц. не води до пълно и главно доказване на основанието за уволнение на ищеца – по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ.
Другият изведен от касатора – процесуалноправен въпрос, също не представлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като неговото разрешаване не е от значение за изхода на правния спор по делото. За да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и за да уважи този иск, въззивният съд, въз основа трудовата книжка на ищеца – представена в препис с исковата молба и приета като доказателство в първоинстанционното производство, и регистрационната карта на ищеца в бюрото по труда – представена в препис с въззивната жалба на ищеца и приета като доказателство във въззивното производство по делото, е приел, че от прекратяването на трудовия договор между страните до приключването на устните състезания пред въззивната инстанция ищецът не е започвал работа по трудово правоотношение. Съгласно установената практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 272/31.05.2011 г. по гр. дело № 30/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 132/11.03.2011 г. по гр. дело № 1513/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, дава достатъчно основание този факт да се счете за установен. Следователно, дори и с приемането едва във въззивното производство и с обсъждането във въззивното решение на преписа от регистрационната карта на ищеца в бюрото по труда, въззивният съд да е допуснал в случая процесуално нарушение, то това е без никакво значение за изхода на спора по делото, тъй като обстоятелството, че ищецът е останал без работа през процесния период, е установено по делото от представения още с исковата молба и приет в първоинстанционното производство, препис от трудовата книжка на ищеца.
По изложените съображения, в случая няма основание и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендиарните и направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция по делото, в размер 50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 47/02.03.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 71/2012 г. на Търговищкия окръжен съд;
ОСЪЖДА Ц. – Т. да заплати на Й. Г. Х. сумата 50 лв. (петдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.