1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1347
гр.София, 25 ноември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5005 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма] – [населено място], представлявано ст.юрисконсулт Т. А., срещу въззивно решение № VІ-62/26.06.2015г., постановено по възз.гр.д. № 773/2015г. на Окръжен съд – Бургас, с което като е потвърдено първоинстанционното решение на РС – Бургас, са уважени предявените от А. С. В. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ. В касационната жалба се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при нарушение на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика по процесуалноправния въпрос, касаещ приложението на чл.312 и чл.313 от ГПК и конкретно – за момента, от който настъпва преклузия на правото да се иска събиране на доказателства в бързото производство, респ. за допустимостта съдът да цени и обсъжда доказателства, за които е настъпила такава процесуална преклузия. По формулирания материалноправен въпрос – при съкращаване на щата, има ли задължение работодателят да извърши подбор измежду заемащите една и съща длъжност служители по срочен и по безсрочен трудов договор – се поддържа основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. В., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да уважи предявените от А. В. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ въззивният съд е приел, че за длъжността, заемана от ищцата – „организатор В. салон” – е налице реално съкращаване на щата с две бройки, но тъй като изпълняваната длъжност е била много близка /почти идентична/ с други длъжности, които не са били съкратени, за работодателя е възникнало задължение да осъществи подбор по чл.329 КТ. Установено е и, че такъв подбор не е бил извършен, поради което уволнението е прието за незаконно, а исковете на служителката по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ са счетени за основателни и са уважени. Посочено е, че представените с отговора на ответното дружество щатни разписания, действали преди и след уволнението на В., са своевременно оспорени от нея като недостоверни – в срока по чл.312 ал.2 ГПК, след получаване на преписа от отговора и доказателствата към него. В изпълнение на указанията на съда в доклада, страната е направила искане за разпит на свидетел във връзка с обстоятелството, че служителите на летище Б., изпълняващи длъжности, еднакви или почти сходни със съкратената, не са били само са две /както е твърдял работодателят и каквито щатни разписания е представил/, а повече от 10 бр. В първото съдебно заседание, след разпита на свидетеля и при изнесените от него факти за действителната щатна численост на лицата, осъществяващи трудови функции еднакви или сходни на съкратената, В. е подновила искането си за допускане на съдебна експертиза /заявено като евентуално още с исковата молба/. Доказателството е допуснато във връзка с показанията на свидетеля, касаещи фактически настъпилите промени в щатовете на дружеството от 01.08.2014г. и действителния брой лица, осъществяващи еднаква и сходна трудова функция с тази на ищцата. Назначената и приета без оспорвания експертиза е дала заключение, че считано от 01.08.2014г. длъжността „организатор В. салон” се изпълнява от двама служители на постоянен трудов договор, а още 11 служители, работещи на срочен трудов договор, са назначени на длъжност „организатор В. салон, второ ниво”. С оглед на това, въззивният съд е приел, че работодателят е имал задължение да извърши подбор измежду всички тези лица, осъществяващи почти идентични трудови функции и като не го е сторил, издадената заповед за прекратяване на трудовия договор с ищцата е незаконосъобразна, поради нарушение на нормата на чл.329 КТ.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
По процесуалния въпрос, касаещ приложението на чл.312 и чл.313 от ГПК – за момента, от който настъпва преклузия на правото да се иска събиране на нови доказателства в бързото производство, респ. за възможността съдът да цени и обсъжда доказателства, за които е настъпила процесуална преклузия – въззивното решение не е постановено в отклонение със задължителната съдебна практика. Поначало, отговор на въпроса за процесуалната преклузия на сроковете за представяне на доказателства по чл.312 ГПК, законът е дал с разпоредбата на чл.313 ГПК. Цитираната норма установява ранна преклузия на процесуалните действия, които страните могат да извършат в изпълнение на указанията на съда – т.е. за посочване и представяне на доказателства. В редица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /напр. – решение № 69/07.05.2013 г. по гр. д. № 372/2012 г., IV г. о., решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/ 2009 г., IV г. о. и др./, ВКС последователно е приемал, че в производството по дела, разглеждани по реда на Глава ХХV ГПК – „Бързо производство”, са уредени срокове за извършване на процесуалните действия от съда и страните, различни от определените в общия исков процес. За разлика от общия исков процес, в който докладът по делото /чл.146 ГПК/ е задължение на съда в първото заседание, то според чл.312 ал.1 ГПК, съдът изготвя такъв доклад и се произнася по доказателствените искания на страните в закрито заседание, в деня на постъпване на отговора на ответника, или на изтичане на срока за това. Съгласно чл.146 ал.2 ГПК, в първото заседание по делото в общия исков процес, след доклада, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В бързото производство, това е задължение на съда в закритото заседание по чл.312 ал.1 ГПК – арг. от 312 ал.3 ГПК, съгласно който текст, по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, като разпределя доказателствената тежест и указва на страните за кои от подлежащите на доказване факти не сочат доказателства. Уредената в чл.313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания.
В случая, с доклада по делото, първоинстанционният съд е дал указания на ищцата, че следва да установи факта на съществуването и на други длъжности, сходни на нейната длъжност, във връзка с твърдението й, че работодателят е имал задължение преди издаването на оспорената заповед, да извърши подбор. В срока по чл.312 ал.2 ГПК, страната с писмена молба е заявила, че оспорва достоверността на представените от ответника щатни разписания и е поискала събирането на гласни доказателства. Във връзка с изнесените факти при разпита на свидетеля, в същото съдебно заседание е подновено и искането за съдебна експертиза, заявено като евентуално още с исковата молба. При това положение, решаващият извод на въззивната инстанция – че искането не е преклудирано, тъй като е направено своевременно, а е конкретизирано в хода на производството – с оглед твърденията и оспорванията на ответното дружество в подадения писмен отговор и за изясняване на фактите, установени при разпита на свидетеля – е в съгласие със задължителната съдебна практика и не може да обоснове допускането на касационното обжалване. Доказателствата са ангажирани от ищцата в предвидените от закона срокове, поради което не е имало процесуална пречка те да бъдат ценени и обсъждани от въззивния съд при постановяване на решението му по спора.
По втория въпрос в изложението – при уволнение, поради съкращаване на щата, има ли задължение работодателят да извърши подбор измежду заемащите една и съща длъжност служители по срочен и по безсрочен трудов договор – касаторът поддържа основание за касационен контрол по чл280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно приетото по т.4 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая, по приложението на нормата на чл.329 КТ, вкл. по въпроса за кръга лица, измежду които за работодателят възниква задължение да извърши подбор, има установена по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика. Прието е, че кръгът лица обхваща всички работници или служители, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции. При определяне на участващите в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования могат да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования, могат да включват несъществено различаващи се трудови функции. Преценката е винаги конкретна, тя се прави с оглед характера и естеството на възложените на съответните длъжности задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията им по щата / в с.см. – решение № 282/01.09.2011 г. по гр. д. № 110/2010 г., IV г. о., решение № 246/23.06.2011 г. по гр. д. № 1150/2010г., III г. о., решение № 436/28.12.2012 г. по гр. д. № 1086/2011 г., IV г. о. и др./. С други думи, нито от текста на разпоредбата на чл.329 ал.1 КТ, нито от разрешенията, приети в задължителната съдебна практика, не може да се изведе извод, че когато за работодателя съществува задължение да извърши подбор, то кръга лица се диференцира според това – дали съответните щатни длъжности се заемат по срочен, или по безсрочен трудов договор. Водещият критерий за определяне на участващите в подбора служители е еднаквостта, или сходството на осъществяваните от тях трудови функции, а не времето на действие на трудовия им договор. Като е възприел същия решаващ извод, въззивният съд е съобразил както ясната норма на закона, така и установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС за кръга от лица, които трябва да бъдат съпоставени при извършване на подбор, когато трудовото правоотношение с работника или служителя се прекратява, поради съкращаване на щата.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноски за производството пред ВКС е основателно и доказано за сумата 800 лева – договорени и заплатени разходи за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.09.2015г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-62/26.06.2015г., постановено по възз.гр.д. № 773/2015г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], Летище В., с ЕИК[ЕИК], на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на А. С. В., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес – [населено място], [улица] ет.1, адв.кантора – адв. Р. Ц., направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 800 /осемстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.