4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1347
София, 28.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3505 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. З. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. М., против решение № 1 от 6 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 2836 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г. в частта му, с която е отменено решение № 2757 от 15 април 2013 г., постановено по гр.д. № 15411 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на Б. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата над 5000 лева до 10000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика от 19 ноември 2009 г. и в частта на присъдените разноски и вместо това предявеният иск от Б. е отхвърлен за сумата от 5000 лева, както и в частта на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска му за присъждане на пълния размер на обезщетението от 35000 лева.
В касационната жалба се поддържат основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Заявено е наличието на всички елементи от фактическия състав на обезщетението по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ – оправдателна присъда за тежко престъпление, задържане под стража за 20 дена, доказани претърпени вреди, и същевременно неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства. Посочени са несъобразяване на данните за периода на търпене на мярката за неотклонение и свързаните с това неудобства и лишения, неотчетени лоши последици от незаконното задържане за здравето и психиката на касатора, невъзможността да се полагат грижи за дете с особени нужди и да се осигуряват финансови средства в тази връзка, продължилото над осем години наказателно преследване. Твърди се бланкетно излагане на съответните обстоятелства и несъобразяване на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД и обществените представи в тази връзка. Като неправилни са определени изводите на съда за причиняване на съответните негативни емоции от друго водено срещу касатора наказателно производство. Изразява се становище за неосноваване на решението на правни аргументи, а на лични такива. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба се поддържа искане за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът П. на Р. Б., чрез К. А., прокурор в апелативна прокуратура в [населено място], представя насрещна касационна жалба срещу същото въззивно решение, но в частта му, с която прокуратурата е осъдена да заплати на Б. 5000 лева с твърдение за неизлагане от страна на съда на мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между изложените обстоятелства и причинените вреди, както и за значението на всяко едно от тях по отношение на размера на обезщетението, основаване изводите на съда единствено върху показанията на заинтересован свидетел и занижаване въздействието върху психиката на ищеца на друго наказателно производство за извършване на четири тежки престъпления от общ характер, приключило с ефективна осъдителна присъда. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се заявява искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, а насрещната касационна жалба – в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК.
В обжалваното решение съобразно приетите доказателства за незаконното наказателно преследване, времето на задържане под стража, характер на обвинението, семейното положение и задължението към дете с особени нужди, отражението върху психиката и социалния живот на ищеца, претърпените от него неимуществени вреди са оценени на 5000 лева. Счетено е, че липсват данни за неимуществени вреди, надхвърлящи рамките на нормалните психични изживявания за съответната ситуация, както и че за периода на процесното наказателно производство ищецът е бил обвиняем и подсъдим и по друго наказателно производство, приключило с осъдителна присъда.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на Б..
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че съдът не се е съобразил с ППВС № 4/1968 г., като определяйки размера на обезщетението, не е взел предвид обстоятелствата, при които са настъпили вредите, причинените морални страдания на касатора, отношенията му с близки и роднини, както и редица други обстоятелства, имащи значение за конкретния случай. Кои точно обстоятелства са били пропуснати от съда в контекста на постановките на ППВС № 4/1968 г. касаторът е пропуснал да заяви, което според тълкуването, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, е причина за недопускане на касационното обжалване, тъй като в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът, а не страната, би определил рамките на дължимата защита и съдействие. На второ място се поддържа, че въззивният съд не е взел предвид редица решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, което водело само по себе си до противоречива съдебна практика относно присъдените размери на неимуществени вреди по различни дела с идентичен предмет, каквото е настоящото. По този правен проблем касаторът не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като предмет на преценка по спора е справедливото обезщетяване за накърняване на неимуществено благо на ищеца. За всеки отделен случай засягането на това благо е различно по интензитет и дълбочина, предвид комплекс от обстоятелства, при които не може да съществува такава степен на сходство, която да налага присъждането на едно и също обезщетение. По тази причина е невъзможно и определянето на стойностна рамка на оценката на засягане на благото, тъй като обективните и субективни обстоятелства като съвкупност за всеки отделен случай по необходимост са различни предвид различните ценности на притежателя на благото и съответните житейски ситуации. Ето защо в твърдения от касатора аспект противоречива практика според трайното разбиране на съдилищата не може да се постанови, а от друга страна не може да се твърди и противоречиво разрешаване на този въпрос от ВКС, за да се търси уеднаквяване на практиката по реда на чл. 292 ГПК. Затова не съставлява основание за допускане на касационното обжалване и последният заявен от касатора проблем – в представени от касатора решения на въззивни съдилища се наблюдавало съществено различие относно присъдени размери на неимуществени вреди по различни дела с идентичен предмет, каквото е и настоящото. Както е пояснено по-горе, обезвредата на засегнато неимуществено право се основава на съществени за всеки случай обстоятелства, които не могат да бъдат повторени в друг случай, от където да се изведе заключение за идентичен предмет.
Тъй като касационната жалба на Б. няма да бъде допусната до касационно обжалване, то насрещната касационна жалба на прокуратурата на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да се разглежда.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1 от 6 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 2836 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: