3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1347
София, 29.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №912/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Г. И. К. и М. Н. К., и двамата от[населено място] против въззивно решение от 19.10.2009 г. по гр.д.№3851/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излага се, че видно от материалите по делото същото вече е било разгледано веднъж от ВКС като в предходното касационно производство съдът е постановил връщане на делото за разглеждане от друг състав на СГС с указания на въззивния съд. Излага се също така, че видно от мотивите на обжалваното решение от 19.10.2009 г. СГС не се съобразил с дадените указания и не е изпълнил същите. В допълнение се сочи, че с обжалваното решение въззивната инстанция е нарушила ТР №1/2001 г. на ВКС ОСГК, тъй като видно от самото решение, СГС е преквалифицирал служебно първоначалния иск, след което произнасяйки се по същество е допуснал противоречие с практиката на ВКС като е прехвърлил дадените му от процесуалния закон правомощия. Твърди се, че е налице и противоречие с решение №934-04 ІV ГО на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] –[населено място], посредством процесуалния си представител – адв. В., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, взе предвид изложеното в отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението не съдържа изобщо ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се свежда до излагане становище на касационния жалбоподател по въпроси свързани с предмета на делото, както и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 900 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.10.2009 г. по гр.д.№3851/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение , по касационна жалба, вх.№20006/18.3.2010 г., подадена от адв. О. М. – процесуален представител на ответниците по исковата молба – Г. И. К. и М. Н. К., и двамата от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: