О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1348
София, 09.12.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 ноември 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 358/09по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. П. А. и Е. И. А. чрез техния пълномощник адв. Ст. В. против решение № 681 от 21.11.2008 г. по в.гр.д. № 627/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по въпроси от материалноправен и от процесуалноправен характер, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- дали жалбоподателите са учредили в полза на съпрузите И. и А. П. право на ползуване върху лицевата част на дворното място, допустимо ли е, ако такова право е било учредено, приобретателите да го предоставят на трето лице- своя син ответника Г. П. за паркиране на автомобила му и дължи ли той обезщетение на собственика за ползуването на терена. Като относим към изхода на спора процесуалноправен въпрос се сочи въпросът дали е доказано фактическото твърдение на ищците, че ответникът не ги допуска до подпокривната част на жилищната сграда – етажна собственост.
Ответниците по касация Г. П. и А. П. чрез своя пълномощник адв. Ст. П. са изразили становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, извърши проверка за наличие на соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК и установи следното:
Предмет на касационно обжалване е въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 30.05.2008 г. по гр.д. № 1578/07 г. на Пазарджишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. П. А. и Е. И. А. против Г. И. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови ползуването на лицевата част на дворното място за паркиране на автомобила си, да не им пречи да изградят ограда на същото откъм улицата и да им даде достъп до подпокривното пространство, както и обективно съединеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 1200 лв., представляваща обезщетение за това, че ги е лишил от възможността да ползуват тази част от дворното място. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът Г е собственик на дворно място, съставляващо УПИ * в кв. 192 по плана на гр. П.. С нотариален акт № 176/1996 г. той е отстъпил на родителите на ответника И право да надстроят върху собствената му масивна сграда трети жилищен етаж, а на К. и М. В. – право да надстроят втория жилищен етаж, като в нотариалния акт било уговорено, че приобретателите на правото на строеж ще ползуват вход откъм улица “Д” и незастроеното дворно място между улицата и сградата. Оттук съдът е направил извод, че след като ответникът е паркирал лекия автомобил върху частта от дворното място, определена за ползуване от родителите му, с действията си не е смутил и ограничил упражняването на правата на собственика на земята и не дължи на същия обезщетение за ползуването на имота.
Повдигнатият в касационната жалба и изложението към нея материалноправен въпрос относно това дали правоотношението между ищците и родителите на ответника по повод ползването на част от дворното място произтича от учредено вещно право на ползуване, не е от значение за изхода на делото, тъй като не е обусляващ изводите на съда за неоснователност на претенциите и в този смисъл той не може да обоснове допускане на касационното обжалване. При внимателен прочит на мотивите на обжалваното решение не се установява въззивният съд да е приел, че родителите на ответника са били носители на вещно право на ползуване, както се поддържа от жалбоподателите. Съдът е отдал значение на факта, че с акта за учредявяване на право на строеж незастроената част от дворното място между улицата и сградата е била определена за ползуване от суперфициарните собственици, което го е мотивирало да приеме, че правомощието на собственика на земята да ползува тази част за свои нужди е било ограничено от договора за суперфиция, следователно той не търпи вреди от пропуснати ползи поради това, че не суперфициарните собственици, а друго лице е ползувало тази част от имота.
С оглед на изложеното и следващият въпрос – допустимо ли е приобретателят на право на ползуване да предоставя имота на трето лице и това лице дължи ли обезщетение на собственика на земята, не следва да бъде обсъждан като поставен некоректно поради неправилна интерпретация на мотивите на обжалваното решение, видно от които отношенията между страните не са обсъждани в контекста на съдържанието на това ограничено вещно право.
Фактически, а не правен е въпросът дали е доказано твърдението на жалбоподателите, че ответникът не ги допуска до подпокривната част на жилищната сграда в режим на етажна собственост. Наведените от жалбоподателите доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва конкретно твърдение за относимостта им към съществен процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 681 от 21.11.2008 г. по в.гр.д. № 627/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: