4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1349
гр. София, 26.11.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5640 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № ІІІ-35/28.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 335/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът е изложил в исковата молба твърдения, че между страните по делото е бил сключен договор за изработка на недвижим имот, представляващ и предварителен договор за продажба на недвижим имот. Тъй като ответникът не изпълнил своите задължения по договора да построи до уговореното ниво жилищната сграда, в която се намирал и обекта, предмет на предварителния договор, то страните постигнали споразумение, с което постигнали съгласие за прекратяването на действието на договора, но ответникът не изпълнил поетото с това споразумение задължение за връщането на заплатеното от страна на ищеца при сключването на договора. Съдът установил от фактическа страна, че действително е сключен описания в исковата молба договор, като действително, със споразумение между страните по делото и по договора, страните са постигнали съгласие за извънсъдебно разваляне на договора, като ответникът е поел задължение да върне на ищеца дадената от него при подписването на договора сума от 16 000 лева в срокове и по начин, договорени със споразумението от 20.04.2010 г. Тъй като ответникът не изпълнил в срок това свое задължение, то съдът приел, че предявения иск е основателен за претендираната сума.
Ответникът е изложил доводи, че договорът е прекратен не със споразумението от 20.04.2010 г., а с едностранно волеизявление от страна на ответника, изпратено от него до ищеца, с което се твърди, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на поредната вноска по договора, изпълнителят е прекратил договора. Уведомлението за това не е получено от ищеца, тъй като обратната разписка е върната със забележка, че лицето е преместено на друг адрес. Във връзка с този довод, ответникът е направил възражение за прихващане с дължимата по договора неустойка за неизпълнение, като се позовава на виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на купувача по предварителния договор за плащане на поредната вноска.
Съдът е приел, че договорът не е прекратен с поканата, изпратена, но неполучена от ищеца по делото, доколкото предвиденото в чл.12 от договора между страните прекратяване с писмена покана с обратна разписка е в сила в едноседмичен срок от получаването на същата, а видно от доказателствата по делото, същата не е получена от адресата. В същата насока, съдът е изложил доводи, че с последващото споразумение, страните са постигнали съгласие, обективирано в споразумението, че вина на развалянето на договора носи изпълнителя и продавач по договора, поради което договора се разваля, като с това споразумение, представляващо по своята същност нов договор, страната, виновна за развалянето на договора е поела задължението за заплащане на дължимите суми, предмет и на спора по делото, представляващи даденото от ищеца по договора.
В изложението на касационните основания се сочат материално процесуалноправни въпроси, които според касатора са разрешение при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Материалноправните въпроси, които касаторът поставя са свързани с възможността изправната страна да прекрати договора с отправяне на покана до неизправната и дали това прекратяване е поставено в зависимост от получаването на същата на адреса, посочен от страната. Съдът е формирал правни изводи в тази насока, като е обсъдил конкретната фактическа обстановка, свързана с конкретните договорености между страните, съдържащи в себе си получаването на поканата като елемент от фактическия състав на прекратяването действието на договора от една страна, както и последващото споразумение, съдържащо както нови задължения на подписалите го страни, така и изрично волеизявление за прекратяването на договора по вина на ответника по делото. Тези факти, свързани с конкретните данни по делото са довели съда до произнасяното по този правен въпрос, а не принципа, изложен и съдържащ се в правния въпрос, отговора на който, при липсата на конкретните данни по настоящия спор, би бил различен от дадения от въззивния съд. При възприетата фактическа обстановка и данните по спора, така поставените правни въпроси са неотносими към спора. В тази насока, правните въпроси, свързани с възможността прекратен договор да бъде последващо развален от страните, както и правните въпроси, свързани с възможността на изправна страна да претендира чрез възражение за прихващане договорна неустойка също са неотносими, доколкото съдът не е формирал по тях правни доводи, приемайки, че договора е прекратен със съгласието на страните и то по вина на изпълнителя и продавач по договора.
Процесуалните въпроси са свързани със задължението на с съда да обсъди всички изложени от страните доводи и възражения, както и задължението му да се произнесе по възражение, по което първоинстанционния съд не се е произнесъл. Въпросите са поставени бланкетно, без да се сочи в изложението в каква връзка въззивният съд не е обсъдил доводи и възражения на страните или е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика, поради и което същите не са относими към спора и не могат да бъдат основание за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-35/28.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 335/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.