О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 14.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№934 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №319 от 04.03.2010г. по гр.д.№1/2010г. на П. окръжен съд е потвърдено решение №2651 от 28.10.09г. по гр.д.№814/09г. на П. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Т. Й. В. срещу [община] установителен иск за собственост на УПИ 1112-нов /стар парцел VІІ-628, кв.53/ с площ от 503 кв.м., находящ се в урбанизирана територия в землището на[населено място], [община].
Въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на спорния имот на предявеното основание – придобивна давност. Според твърденията му, той е придобил фактическата власт върху имота през 1976г. от бивш ползувател, който очевидно не е реализирал правата си по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищецът не е могъл да придобие собствеността върху този имот по давност поради забраната на чл.86 от ЗС в различните и редакции, а от 01.06.96г. – поради спиране на придобивната давност върху имоти – частна държавна или общинска собственост, съгласно §1 от ЗИД ЗС – ДВ бр.46/2006г., с последващите изменения на текста.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Т. Й. В.. Той счита, че поради допуснати съществени процесуални нарушения въззивният съд не изяснил статута на процесния имот – дали той е земеделска земя, или е станал урбанизирана територия много преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Освен това развива съображения, че след като за процесния имот няма заявени реституционни претенции по ЗСПЗЗ, по отношение на него не се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 от З. и той го е придобил по давност още през 2001г.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите: 1. настъпва ли преклузия за сочене на нови доказателства пред втората инстанция, при положение, че първоинстанционният съд с доклада си по делото не е дал конкретни указания на страната за кои от твърдените от нея факти не сочи доказателства и 2. следва ли в унисон с разпоредбата на чл.161 от ГПК да се считат за доказани тези факти, за които другата страна е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Жалбоподателят счита, че по тези въпроси има противоречие между действията на въззивния съд, постановил обжалваното решение от една страна и действията съответно на състав на ПОС по гр.д.№985/2010г. и на СГС по гр.д.№616/08г.
Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. Счита, че не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси не са определящи за изхода на правния спор по конкретното дело. Те са насочени към установяване на противоречие между действията на въззивния съд, постановил обжалваното решение, и действията на други въззивни състави при прилагането на едни и същи правила за допускане на доказателства във въззивната инстанция и на последиците, произтичащи от чл.161 от ГПК. Такова противоречие би могло да възникне единствено ако се касае за относими към правния спор доказателства, които не са допуснати, както и до неприлагането на чл.161 от ГПК по отношение на факти, които са от значение за правния спор по конкретното дело. Тази предпоставка в случая липсва. Доказателствата, които въззивният съд не е допуснал в настоящия случай и фактите, за които не е приложил чл.161 от ГПК, са за установяване на твърдението на ищеца, че още от 1980г. процесният имот има статут на урбанизирана територия, върху която той е построил сграда, узаконена на негово име по правилата на §2 от ПР на ЗИД З. от 1977г. – в този смисъл е развито становището в писмената му защита пред първата инстанция. Тези факти и обстоятелства обаче, дори да бяха установени, не биха могли да повлияят на окончателния изход на делото. Процесният имот е имал статут на земеделска земя, раздадена за ползване на физически лица – т.е. това е земя по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали след раздаването и на ползуватели е придобила статут на урбанизирана територия или не. Върху такава земя ищецът не твърди права, произтичащи от изкупуване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а и такива права той не би могъл да има, след като не е бил ползувател, а фактическата власт върху имота му е била предоставена от такъв ползувател. Дори сградата в имота да е била узаконена на негово име, това не му създава някакви специални права. След като не е имало претенции на бивш собственик за възстановяване на собствеността върху земята по реда на ЗСПЗЗ, тя е под режима на чл.19 от ЗСПЗЗ и не би могла да се придобие по давност по съображенията, изложени от въззивния съд. Доказването на твърденията, че тази земя има характер на урбанизирана територия още преди влизането в сила на ЗСПЗЗ с нищо не би могло да повлияе на правата на ищеца, а оттам и на крайния резултат по делото. Ето защо в конкретния случай поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, свързани с прилагането на правилата за допускане на нови доказателства от въззивната инстанция и за прилагане на последиците на чл.161 от ГПК не са определящи за крайния резултат по спора и по тях не следва да се допуска касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №319 от 04.03.2010г. по гр.д.№1/2010г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: