О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№135
София, 18.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваната от съдия Камелия Маринова молба по гр.д. № 4301 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.250 ГПК.
С определение № 213 от 31.10.2016 г. към касационното производство по гр.д. № 4301/2016 г. на ВКС, II г.о. е присъединено ч.гр.д. № 4300/2016 г. на ВКС, II г.о., образувано по частна касационна жалба на П. Д. К. против решение № 399 от 28.03.2016 г., постановено по гр.д. № 222 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е потвърдено определение № 14346/10.10.2015 г. по гр.д. № 16492/2014 г. на Районен съд-Варна за оставяне без уважение молбата на П. Д. К. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез намаляването им от 2107.35 лв. на 1567.42 лв.
С определение № 145 от 7.04.2017 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 399 от 28.03.2016 г., постановено по гр.д. № 222 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна в атакуваната му част, като съдът е пропуснал да се произнесе по подадената от П. Д. К. частна касационна жалба.
С молба вх. № 5102 от 9.05.2017 г., изпратена по пощата на 5.05.2017 г., П. К. е поискал допълване на определение № 145 от 7.04.2017 г. Искането е направено от надлежна страна в срока по чл.250, ал.1 ГПК и е основателно.
Разглеждайки частната касационна жалба настоящият съдебен състав констатира следното:
С атакуваното въззивно определение, обективирано в решение № 399 от 28.03.2016 г., постановено по гр.д. № 222 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна, е установено, че с решението си районният съд предвид уважаване на единия от предявените искове с пр. осн. чл.23 СК /в тази част решението не е било обжалвано/ е осъдил П. К. /заедно с К. С./ да заплатят на А. Д. разноски в размер на 2 107, 35лв. В срока за обжалване на решението П. К. е подал молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта относно разноските, като е посочил, че съобразно основателната и неоснователната част от исковата претенция разноските следва да бъдат редуцирани. Районният съд е счел искането за неоснователно.
В. съд е приел, че извода на първоинстанционният съд е правилен. Пред Варненския районен съд ищцата е представила доказателства за направени разноски в размер на 1870 лв. – заплатено адв.възнаграждение и 411 лв. държавни такси /направила е разноски и за призоваване на свидетел в размер на 50лв., но същите не са присъдени, т.к. касаят неуважените искове/ или общо 2 281,20лв.
Направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, съдът е приел за неоснователно, т.к. минималният предвиден размер в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС, определен съобразно материалния интерес по делото, а именно сборът от данъчните оценки на недвижимите имоти – 41 119,90 лв./1 839,20 лв.+1 294,60 лв.+37 986,10 лв./ – възлиза на 1 763 60 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените пред В. заседания е счетено, че претендираното възнаграждение от 1870 лв. не е прекомерно. Съразмерно с основателната част от исковите претенции /интерес 37 986,10 лв./ и неоснователната /интерес 3 133,80 лв./ на ищцата се следват разноски в размер на 2 107,35 лв. За неоснователни са счетени възраженията на жалбоподателя, че следва да се определя отделно възнаграждение за всеки от предявените искове в размерите по чл.7, ал.2 от Наредба №1/04 г. на ВАС, като съответно се приспадне от сумата от 1870 лв. сумата от 360 лв. за иска с цена 1 839,20 лв. и сумата от 320 лв. за иска с цена 1 294,60 лв. или общо 680 лв., тъй като възнаграждението е договорено и изплатено общо за защитата по трите иска, като съответно е намалено съразмерно с уважената и неуважената част от тях.
Жалбоподателят счита, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение следва да се допусне по следните въпроси:
1) Претенцията на А. Р. представлява ли претенция по съединени искове;
2) каква държавна такса се дължи при посочената хипотеза – дали върху общата сума след сборуване на данъчните оценки или за всеки иск се дължи държавна такса поотделно
3) следва ли в договора за правна помощ да се разграничава конкретно договореният адвокатски хонорар за всеки един от исковете или е достатъчно те да се упоменат като обща получена сума, а при отхвърляне н един от предявените искове да се изчислява по математически път хонорара.
Следва да се приеме, че поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото липсва позоваване на практика на ВКС или на съдебна практика.
Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване като неотносими към изхода на спора за размера на дължимите от ответника разноски, с оглед обстоятелството, че с влязлото в сила понастоящем въззивно решение са уважени и останалите два обективно съединени иска /които районния съд е отхвърлил/, а следователно на ищцата се дължат всички направени разноски.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 145 от 7.04.2017 г., постановено по настоящото гр.д. № 4301 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, като:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на по частна касационна жалба на П. Д. К. против решение № 399 от 28.03.2016 г., постановено по гр.д. № 222 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е потвърдено определение № 14346/10.10.2015 г. по гр.д. № 16492/2014 г. на Районен съд-Варна за оставяне без уважение молбата на П. Д. К. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез намаляването им от 2107.35 лв. на 1567.42 лв.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: