3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 20,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 197 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 94281/28.ХІІ.2010 г. на [фирма] – София, подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 19.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 4329/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГО, 71-и с-в, от 22.ІІ.2010 г. по гр. д. № 18462/09 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор да заплати на [фирма] – София, на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 16 228.08 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва върху главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на сумата 6 964.80 лв. за 3-годишния период на забавата, предшестващ завеждането на делото.
Оплакванията на търговеца касатор са за незаконосъобразност и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му „със законните последици”: присъждане на направените в инстанциите съдебно-деловодни разноски или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по три материалноправни и четири процесуалноправни въпроса, както следва: 1/ За това какво е подлежало на заплащане от възложителя по процесния договор за изработка; 2/ За начина на установяване приемането на работата от страна на възложител при липса на подписан между страните по сделката приемателен протокол или друг, изходящ от ответника /възложителя/ документ ; 3/ За момента, от който вземането по договор за изработка ставало изискуемо, когато с изрична клауза в него бил посочен падеж на задължението; 4/ За възможността решаващият съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателствени средства и без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 5/ За начина, по който ищецът изпълнител по договор за изработка, следвало да проведе пълно главно доказване на претенцията си; 6/ За доказателствената стойност на извънсъдебното признание; 7/ За наличието на преценка на доказателствата поотделно и в съвкупност – „в случай като процесния”, когато решаващият съд бил обсъдил едностранно и непълно събраните по делото доказателства.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, развити в жалбата на [фирма]-София, претендирайки присъждане на разноски за настоящето производство в размер на 950 лв., съгласно приложен договор за правна помощ от 2.ІІ.2011 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи в пълния им размер обективно кумулативно съединение осъдителни искове срещу търговеца настоящ касатор, въззивната инстанция е съобразила клаузата на чл. 3, ал. 1 от сключения между страните по спора договор за изработка – относно настъпването на падежа на паричното задължение на възложителя за плащане на възнаграждение, приемайки, че меродавно за началния момент на уговорения там 13-месечен срок било съставянето на двустранен протокол от датата 13 юли 2000 г. за предаването и приемането на извършени в процесния обект С. и обсъждайки този документ в съвкупност с писменото извънсъдебно признание на ответното по исковете д-во, датиращо от 1 април 2004 г. Ето защо се налага извод, че всеки един от трите формулирани от касатора т. нар. „материалноправни” въпроси /по т.т. 1-3 от изложението към жалбата му/, всъщност се отнася само до конкретни доказателствени факти по делото, т.е. те са лишени от правно естество, а това изключва възможността да се преценява противоречи ли решаването им на практиката на ВКС. Що се отнася до останалите четири въпроса в изложението на касатора към жалбата му /т.т. 4-7/, квалифицирани от него като „процесуалноправни”, те имат отношение към правилността на атакуваното въззивно решение, понеже доразвиват оплакването за постановяването му при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Недопустимо е обаче отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос /бил той с материално- или процесуалноправно естество/ от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, „който е включен в предмета на спора” и поради това е обусловил правните изводи на решаващия съд.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и, на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответното по касация търговско д-во ще следва да бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение на един адвокат, съгласно приложен към писмения му отговор по жалбата договор за правна помощ от датата 2.ІІ.2011 г., които възлизат на сума в размер на 950 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 19.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 4329/2010 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. „В”, СУМА в размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/ – изплатен хонорар за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2