О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 20.02. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1463 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Н. Т. чрез адвокат Н. К. срещу решение № 342/03.12.2013 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение по в.т.д. № 593/2013 г. в отменително-отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. А. Х. не взима становище по същата, подал е насрещна касационна жалба, приподписана от адвокат М. Г. срещу решението на ВАС в потвърдителната му част с оплаквания за неправилност и разрешение в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Г. Н. Т. оспорва насрещната касационна жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски окръжен съд /В./ е предявен установителен иск от Г. Н. Т. по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ГПК за съществуване на вземане в размер на 13000 евро, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК по ч.гр.д. № 3378/2012 г. на Варненски районен съд /В./. Искът е уважен изцяло от В., чието решение е изменено от ВАС – първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която искът е уважен за сумата 6800 евро със законна лихва и 527.50 лв. съдебни разноски, в останалата му част е отменено и е постановено друго решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 6800 евро до 13000 евро. ВАС е приел, че е издадена запис на заповед на 17.05.2010 г. за определена сума от 6800 евро и втора сума от 6200 евро, като двете са посочени в последващ сбор от 13000 евро. Дописването на сумите е обусловило спор между страните във връзка с редовността на записа на заповед, с оглед на което са допуснати основна и разширена съдебно – графически експертизи. ВАС е приел, че е основателно възражението на ответника, че след издаване на записа на заповед е направено дописването на сумата 6200 евро и посочения сбор от 13000 евро. Този извод е подкрепен от обстоятелството, че записът е изпълнен с различен почерк, като в този смисъл ВАС се е позовал и на съдебно – графически експертизи – единична и тройна, в които е посочено, че химикалната паста на изписване е една и съща, но няма метод, от който да се установи изписани ли са едновременно. С оглед на това ВАС е приел, че е меродавна сумата от 6800 евро. ВАС е обсъдил и довода на ответника платец, че издателят е различно лице от кредитора по каузална сделка и е посочил, че още с възражението си по чл.414 ГПК, приложено по гр.д. № 3378/2012 г. на В., ответникът С. А. Х. признава факта, че записът на заповед е обезпечение на задължението за сумата от 6800 евро, представляваща паричен заем от 5000 евро, ведно с лихва със заемодател Б. А. и заемател С. Х., като издателят се е задължил към Г. Н. Т. – приятелка на А. по искане на последния, при което според ВАС е налице хипотезата на чл.75 ал.1 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът е формулирал следните въпроси: 1. „Изписването на част от текста на записа на заповед, от лице различно от издателя на ценната книга, налага ли извод, че е налице разлика във времето на подписването и попълването на записа на заповед или че е подписан непопълнен записа на заповед” 2. „В чия тежест е опровергаването на съдържащото се в частния свидетелстващ документ изявление за размера на дължимата сума”
Въпросите касаят приетата фактическа обстановка във връзка с възраженията на страните относно различния почерк и допълнения на процесния запис на заповед, както и допуснатите в тази връзка единична и тройна съдебно – графически експертизи. По същество с така поставените въпроси не се твърди неправилно разпределена доказателствена тежест между страните във връзка с направените оспорвания, а крайните изводи на съда във връзка със същите и допуснатите и събрани по делото доказателства, конкретно заключенията на съдебно – графическите експертизи. Не е на лице допълнителен критерий за селекция по л.28 ал.1 т.1 или 2 ГПК. Приетото от ВАС по същество не противоречи на правните изводи в приложената от касатора съдебна практика: р. № 666/2007 г. на ВКС по ГПК /отм./ за бланковия ефект, който е налице при запис на заповед изпълнен от едно лице, различно от подписалия го издател, какъвто е и настоящия случай с оглед отговорите на вещите лица, но спорът в настоящия случай касае поредността на вписаните размери на дължими суми, а не различието между изписването на името на задълженото лице и останалите реквизити; р. № 159/2012 г. е неотносимо към така поставените въпроси от касатора, р. от 27.11.2013 г. на Ямболски окръжен съд е по обективно неидентичен казус и не обуславя противоречиво разрешение по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС в отменително-отхвърлителната му част.
С оглед недопускане на касационно обжалване на решението на ВАС в отменително-отхвърлителната му част по касационната жалба на Г. Н. Т. и на основание чл.287 ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба на С. А. Х. срещу решението на ВАС в потвърдителната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба С. А. Х. не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 342/03.12.2013 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 593/2013 г. в отменително-отхвърлителната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.