О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 22.03.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
като разгледа докладваното от съдията ч.гр. дело № 1057 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 257 ГПК.
Образувано е по молба на Б. Н. Ш. за определяне на нов срок за насрочване в открито съдебно заседание на въззивно гр.д. № 3/2018 г. на СГС, въззивен II-в състав.
Той е ищец по иск срещу [фирма] с правно осн. чл. 7, пар. 1, б.“а“, вр. чл. 4 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за сумата от 488,96 лв. Искът му е уважен от първостепенния Софийски районен съд. По въззивна жалба на търговското дружество – ответник е образувано дело в Софийски градски съд и то, след проведено разпоредително заседание, е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2018 г. Според страната налице е забава – несвоевременно извършване от страна на въззивния съд на дължимо процесуално действие – разглеждане на делото в разумен срок. Насрочването на делото в СГС за ноември 2018 г. нарушава принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, прокламиран в чл. 13 ГПК и чл. 7 ЗСВ. Разумността на срока, в който съдът следва да постанови съдебния акт, е функция на фактическата и правна сложност на делото, а по случая спорът не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Страната има право на адекватен срок – подходящ според обстоятелствата за приключване на делото, който да не я държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение.
Съдията – докладчик е изразил становище, че предвид натоварения график с насрочени дела, а и обема на работа, както и с оглед вида на делото, няма възможност да го насрочи по-рано.
При преценка на оплакванията и данните по делото, Върховният касационен съд намира, че молбата следва да бъде отхвърлена.
Въззивното дело е постъпило в Софийски градски съд на 02.01.2018 г. На 19.01.2018 г. е поведено разпоредително заседание и, след като е прието, че въззивното производство е допустимо, съдът е очертал предмета на въззивния спор и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.111.2018 г.
Видно от справка , изготвена от СГС в изпълнение на указание, дадено от съда по настоящото дело, съдията-докладчик има насрочени средно по 18 въззивни дела в открито съдебно заседание всеки месец в периода февруари – ноември 2018 г. (изключение на месец юни и септември, поради ползване на годишен отпуск и съдебна ваканция), по които трябва да произнесе и съдебно решение. Към настоящия момент насрочва дела за месец декември. През същия период от време той ще вземе участие като член от съдебен състав по разглеждане на още по около 40 дела месечно в открито съдебно заседание и постановяване на съдебно решение по тях. Ежедневната му работа включва още разглеждане на дела и преписки по ежедневен доклад, проучване и произнасяне като докладчик и като член на съдебен състав по частни граждански дела, както и проучване и изготвяне на съдебен акт като докладчик и член на състав по реда на чл. 267 ГПК.
При тези данни се налага извод, че съдията-докладчик по въззивното дело не е допуснал бавност при насрочване на същото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Вярно е, че делата трябва да се разглеждат в разумен срок, но преценката за това обхваща цялостното приключване на делото, а очерталият се срок за разглеждане и приключване на настоящото дело във въззивна инстанция е около една година, считано от датата на постъпване на въззивната жалба, до изготвяне на съдебния акт. По делото няма да се събират доказателства, така, че очакваното разглеждане е в едно открито съдебно заседание.
Преценката за разумността на срока, в който е разгледано едно дело се преценяват както фактическата и/или правна сложност на делото, но още поведението на страните, поведение на съответните компетентни държавни органи и значението на делото за лицето. Делата, които са с предмет изискващ повишено внимание от съдебните органи и по които е налице „висок залог за лицето“, т.е. засягат се интереси с висока важност се разглеждат с предимство. Такива дела са с предмет трудови спорове (особено за уволнение на работник/служител), дела за осиновяване или упражняване на родителски права или за лични контакти с деца, дела на тежко болни хора, особено ако предметът е свързан с болестта им, дела с предмет обезщетение за телесни увреждания, за трудова злополука, за незаконно задържане, дела засягащи гражданско състояние и др.
В противовес на това стоят дела като настоящото, по което предмет е неголяма сума.
Накрая, в процедурата по чл. 255 и сл. ГПК, преценката е за своевременност на извършено или дължимо от съд процесуално действие. Дори в случаите на допусната забава, ако те не е небоснована, няма основание за уважаване на молбата за определяне срок при бавност. Няма необоснованост в забавата, ако тя е резултат на претовареност на съдията и при невъзможност за преодоляването й само въз основа на положени от него усилия при организация на работата. Претовареността на съда, какъвто е случаят със Софийски градски съд, е общоизвестен факт, като в случая съдията-докладчик не е поел по-малко от средното за този съд натоварване.
В заключение, не е налице необосновано забавяне по см. чл. 255 ГПК при насрочване на въззивно дело № 3/2018 г. в открито съдебно заседание. Към настоящия момент, от това процесуално действие не може да се извлече и извод за разглеждане на делото извън разумния срок.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Б. Н. Ш. за определяне на нова дата за насрочване в открито съдебно заседание на въззивно гр.д. № 3/2018 г. на СГС, въззивен II-в състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ ВКС: