2
определение по ч.гр.д.№ 1131 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 23.03. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1131 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. Ж. Т. срещу определение № 195 от 21.01.2015 г. по в.гр.д.№ 141 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, VII граждански състав, с което е отменено определение № 13816 от 27.11.2014 г. по гр.д.№ 4217 от 2014 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено ново определение за оставяне без уважение на подадена на 24.11.2014 г. молба от П. Т. за допускане на предварително изпълнение на решение № 4400 от 19.11.2014 г. по гр.д.№ 4217 от 2014 г. на Пловдивския районен съд в частта относно установените като съществуващи в нейна полза вземания.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че приетото в обжалваното определение противоречи на друга практика на съдилищата /обективирана в определение № 19864 от 29.09.2014 г по гр.д.№ 7064 от 2014 г. на Софийския градски съд/ по въпроса: може ли на основание чл.242, ал.1 ГПК да се допусне предварително изпълнение на решение по установителен иск по чл.422 ГПК, с което е установена дължимостта на вземания за трудови възнаграждения.
В отговор от 19.02.2015 г. пълномощника на ответника по частната жалба [фирма] оспорва жалбата. Претендира за разноски
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане поради следното: Същата е срещу акт, с който съдът като въззивна инстанция се е произнесъл по основателността на частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение по чл.422 ГПК. Това определение на Пловдивския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е измежду двете категории определения, за които е предвидено такова обжалване в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК: то нито прегражда по-нататъшното развитие на делото по повдигнатия пред съда за разглеждане гражданско-правен спор, нито дава разрешение по същество на други производства или прегражда тяхното развитие. Подобно на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист по чл.407 ГПК, обжалваното определение по чл.242 ГПК разрешава други въпроси, но в рамките на същото производство и извън предмета на спора, и като такова подлежи само на двуинстанционно разглеждане. В този смисъл е и практиката на ВКС /например определение № 78 от 14.02.2011 г. по гр.д.№ 58 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 427 от 19.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 6076 от 2014 г. на ВКС, Второ г.о. и др./, която настоящият състав споделя.
Предвид на изложеното частната жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВКС- прекратено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 180 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 3296 от 03.02.2015 г., подадена от П. Ж. Т. срещу определение № 195 от 21.01.2015 г. по в.гр.д.№ 141 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, VII граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1131 от 2015 г. на ВКС, ГК, Първо г.о.
ОСЪЖДА П. Ж. Т. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 7, чрез адв. М. С. П. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78 ГПК сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.