1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
[населено място], 23.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1213/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. И. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Р. окръжен съд № 194/ 23.04.2010 г. по гр.д.№ 256/ 2010 г. С посоченото решение частично е обезсилено решение на Р. районен съд по гр.д.№ 5858/ 2009 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на сумата 509,04 лв и производството по делото в тази част е прекратено. Окръжният съд е потвърдил решението на първата инстанция в останалата част, досежно отхвърлянето на предявените от В. П. искове против акционерното дружество с правно основание чл.221 ал.1 от КТ за заплащане на сумата 355,48 лв и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите съответно от 268,90 лв и 187,78 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си давайки неправилен отговор на материално и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по които съдебната практика е противоречива. Повдигнати са въпросите: какви са пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, с което е присъдено обезщетение за период по-малък от законоустановения поради това, че делото е обявено за решаване преди изтичането на същия; как се квалифицира искът за връщане на неправилно удържаното от работника обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ и от кога тече погасителната давност за предявяване на този иск; от кога тече давността за предявяване на иск за вземанията за недължимо удържани суми, предпоставка за уважаването на които е отмяна на уволнението с влязло в сила съдебно решение. За даване на отговор на тези въпроси касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав, преди да пристъпи към разглеждане на искането за допускане на касационно обжалване, при проверката на допустимостта на жалбата, намери следното.
Предпоставка за допускане на касационното обжалване по действащия ГПК е в основата на решението на въззивния съд да стои отговор на процесуален или материален въпрос, който да е в противоречие със задължителна практика на ВКС, по който да има противоречива съдебна практика или който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не всички въззивни решения обаче могат да бъдат проверявани за това, дали е налице някоя от хипотезите по чл.280 от ГПК. За да се постави пред съда необходимостта от такава преценка, законодателят е въвел ограничение според материалния интерес на решението, чието касиране се иска. Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК, независимо от това, на какви въпроси е даден отговор с въззивното решение, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения, които са постановени по правни спорове с обжалваем интерес под 1 000 лв.
При обективно съединение на искове материалният интерес се определя за всеки иск отделно, тъй като става въпрос за материални субективни права, които възникват от различни юридически факти и чието съществуване се преценява от съда самостоятелно. Размерът на всяко от вземанията определя какъв е материалният интерес от съответния иск (арг. от чл.69 ал.1 т.1 от ГПК). В конкретния случай В. И. П. е сезирал съда с искова молба, в която са съединени обективно кумулативно четири иска, всеки от които е с цена под 1 000 лв, съответно и материалният интерес на касатора за всеки от исковете е под 1 000 лв. Въззивното решение, постановено по спор с такъв материален интерес, не подлежи на касационно обжалване въобще, независимо от това, дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
С оглед тези мотиви касационната жалба се явява недопустима, следователно не е допустимо и разглеждането на поставените от касатора въпроси по допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. И. П. срещу въззивно решение на Р. окръжен съд № 194/ 23.04.2010 г. по гр.д.№ 256/ 2010 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1213/ 2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: