О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3669 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба вх.№ 20900/6.07.2018 г. на С. Д. Г., чрез адвокат Й. Д., подадена срещу решение № 555 от 24.04.2018 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. дело № 3171/2017 г., с което въззивният съд е потвърдил решение № 3704/25.10.2017 г. постановено по гр. дело № 17447/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд, 4 гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. Г. срещу С. И. Г. иск по чл.29, ал.3 от СК за определяне на по-голям (изключителен) дял от придобитото по време на брака им имущество, включващо: УПИ, находящ се в [населено място], община Родопи, област П., с площ от 448 кв.м, съставляващ УПИ……… от кв……….. по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 212/1977 г. и заповед № 226/2011 г., при граници на имота: УПИ ……,УПИ ……….; УПИ ………….., образуван от разделянето на УПИ …………… и УПИ ……………, заедно е построената в описания имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 83.94 кв.м и разгъната застроена площ от 184.66 кв.м, сьгласно представени строителни книжа и скица № …./6.03.2014 г., издадена от община Родопи-П., представляваща двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м по графични данни; лек автомобил марка „…………“, модел „………….“, с номер на рамата W., номер на двигателя N., цвят -тъмносин металик, с първа регистрация 31.05.2011 г.; лек автомобил марка „…..“ , модел 750 И, с номер на рамата W., номер на двигателя М., цвят – черен металик, с първа регистрация 24.05.2005 г.
Жалбоподателката счита въззивното решение за постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, неправилно, необосновано и несправедливо. Твърди, че въззивният съд не е свързал мотивите си с доказателствата по делото и не е отговорил на нито едно нейно възражение срещу решението на първоинстанционния съд, като по този начин е оставил решението си без мотиви. Съдът не се е съобразил с нейното твърдение и събраните доказателства, че ответникът няма никакъв принос в придобиване на семейното имущество, тъй като по време на съжителството им като семейство не е работил и не е внасял доходи. Най-важното – съдът не е обсъдил направеното в този смисъл самопризнание от ответника при разпита му пред разследващите полицаи в Б. М. Д. и Г. Ф. по досъдебно производство I към PV 016202/2016 г. на окръг Б., [населено място], приложени в оригинал по делото. Жалбоподателката сочи и че не само е доказано, че целият принос за приходите на семейството се дължат на нея, но и че тя е вършела цялата домакинска работа в семейството. Моли Върховния касационен съд да отмени решението и уважи иска й или да върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В изложението към касационната жалба С. Г. се позовава на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Същата не формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК. Твърди, че е налице нарушение от страна на въззивния съд на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на ВС, указващо на съдилищата, „че винаги когато е доказан съществен и безспорен принос в придобиване на семейното имущество, следва съдът да постанови решение, с което да признае такъв и да определи по-голям или изключителен дял от семейното имущество.“. Оспорва направените от въззивния съд въз основа на събраните доказателства изводи, като счита, че безспорно е установена липсата на какъвто и да е паричен принос от страна на ответника за придобиването на семейното имущество. Жалбоподателката счита, че съдът е нарушил процесуалните норми, като не е направил задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства и е пренебрегнал почти всички доказателствени средства.
Ответникът С. И. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намира касационната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.
Пред първоинстанционния съд е предявен от С. Д. Г. иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК за определяне на по-голям (изключителен) дял от придобитото по време на брака й със С. И. Г. имущество, включващо: УПИ, находящ се в [населено място], община Родопи, област П., с площ от 448 кв.м, съставляващ УПИ ……….от кв….. по регулационния план на [населено място], заедно с построената в описания имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 83.94 кв.м и разгъната застроена площ от 184.66 кв.м; и два леки автомобила – :марка „….“, модел „….“ и марка „….“, модел „…“. В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи. След сключване на брака между тях се установили да живеят в Б., където ищцата била принудена да работи като компаньонка по 12-13 часа и получавала понякога на ден по 1 800 евро. Парите били събирани от ответника, за да се използват за закупуване на жилище. Последният не работел, а разходите му се покривали от същите средства. По време на брака били закупени горепосочените недвижим имот и два автомобила.
Ответникът е оспорил иска. Отрича ищцата да е работила преди края на 2014 г. Твърди, че по време на престоя им в Б. е работил в строителството за по 3 000 – 4 000 евро месечно. Заявява, че имотът в [населено място] бил закупен само няколко месеца сред заминаването им в чужбина със средства, придобити от него от търговска дейност и печалби от „Е.“. Общи средства били вложени и в закупуване на автомобила „…………..“, а другият процесен автомобил бил придобит с лични негови средства.
За да потвърди обжалваното пред него решение, въззивният съд се е позовал на Постановление № 5 от 31.10.1972 г. по гр. дело № 4/1972 г. на Пленума на ВС и е посочил, че значителното несъответствие в приноса на всеки от съпрузите следва да се установи конкретно чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло. Посочил е, че от ангажираните от ищцата гласни доказателства (свидетелите Г. и Е.) се установяват обстоятелства относно реализирани от нея подневни доходи, които били вложени в закупуването на процесния недвижим имот и лек автомобил марка „…“, модел „……..“, от които обстоятелства не се извеждат данни за общия размер на доходите, които следва да се съотнесат към стойността на придобитите вещи, съответно общо придобитото имущество като цяло, при установяване на изключителен принос. Изложил е, че аналогични фактически изводи се налагат и от ангажираните от С. Г. гласни доказателства, доколкото представените писмени доказателства (квитанции от „Е.“) не съдържат данни за печалби, отнасящи се конкретно за ответника. Съдът е отбелязал, че депозираните от свидетелката П. показания за получени от страна на ответника парични средства от тази свидетелка (негова сестра) и майката на ответника не кореспондират със заявеното от ответника, че вложените в закупуването на процесните вещи парични средства са получени в резултат на трудова дейност в Б. в областта на строителството, поради което не е кредитирал въпросните показания. Изложил е, че аналогично на показанията на ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства, от показанията на ангажираните от ответника гласни доказателства са налице данни за помесечните доходи, но не се установяват данни относно общия размер на доходите, които следва да се съотнесат към стойността на придобитите вещи, съответно общо придобитото имущество като цяло при установяване на съвместен принос.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката не е формулирала в изложението към касационната жалба правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, така както повеляват нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и постановките на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Развити са единствено съображения за несъгласие с направения от въззивния съд анализ на събраните доказателства и с формираните въз основа на това изводи за неоснователност на иска. Тези съображения не обуславят допускане на касационно обжалване, а подлежат на разглеждане в производството по чл.290 от ГПК по проверка правилността на обжалваното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 555 от 24.04.2018 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. дело № 3171/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.