О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр.София, 25.06.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1662 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Б. М. от гр. В., против решението от 08.05.2009г., постановено по гр.д. №202/2008г. на Видински окръжен съд, с която след като частично е отменено решение от 16.11.2007г. по гр.д. №1595/2007г. на Видински районен съд, са отхвърлени предявените от П. Б. М. срещу „Ф”ООД, гр. В., искове: по чл.128, т.2 от КТ – за трудово възнаграждение за размера над 672,36лв. до претендирания размер 900,97лв. за периода 01.08.2005г.-08.03.2006г., ведно със законната лихва; както и иска по чл.86 от ЗЗД – за размера над 18,61лв. до претендирания размер 79,21лв. Обжалва въззивното решение и в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.215 от КТ за сумата 1404евро.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е касационна жалба от П. Б. М. срещу допълнителното решение от 15.07.2009г. по същото дело, с която е оставена без уважение молбата му за допълване на решението по жалбата срещу решението за отхвърляне на иска по чл.215 от КТ.
Ответникът по жалбата „Ф”ООД не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е частично недопустима в частта срещу решението по иска за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за забавеното му плащане, с оглед законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл.280, ал.2 от ГПК, която установява като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес. Поради това касационната жалба с обжалваем интерес на жалбаподателя по всеки от посочените исковете до 1000лв., следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е отхвърлен иска с правно основание чл.215 от КТ за сумата 1404евро – командировъчни суми. За размера над 127евро съдът е приел, че претенцията е недоказана. За размера до 127евро въззивният съд е извършил прихващане с вземане на ответника, което е приел, че е изискуемо и ликвидно.
Касаторът не е формулирал правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това няма данни приложените решение от 05.12.2003г. по гр.д. №114/2003г. на Бургаски апелативен съд, ГК и решение от 18.03.2008г. по гр.д. №17/2008г .на Видински окръжен съд, да са влезли в сила, поради което същите не са относими към преценката да допустимост на касационното обжалване. С приложените решение №2638 от 24.10.1957г. по гр.д. №6858/57г. на ВС, ІV г.о., решение №1176 от 19.05.1969г. по гр.д. №659/1969г. на ВС, Іг.о. и решение от 12.05.2006г. по т.д. №216/2005г. на ВКС, ТК, ІІотд. е прието, че под формата на възражение с оглед на компенсация може да се предяви насрещно вземане само ако то е изискуемо и ликвидно. С въззивното решение този въпрос не е разрешен по различен начин. За да счете за основателно релевираното с въззивната жалба възражение за прихващане, въззивният съд е приел, че вземането на работодателя е изискуемо и ликвидно. Доводите за неправилност на тези изводи не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Същото се отнася и за доводите за неправилност на изводите на въззивния съд за недоказаност на претенцията за размера над 127евро. С приложеното решение №1047 от 23.06.2006г. по гр.д. №2875/2003г. на ВКС, ІІІ г.о. е разрешен въпросът дали работодателят може да определя по-ниски размери на командировъчните суми от нормативно установените. С въззивното решение обаче такъв въпрос не е разрешен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на допълнителното решение също не е посочен правния въпрос от значение за изхода на производството, а са изложени доводи за неправилност на въззивното решение по спора. Не са посочени и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба от П. Б. М. от гр. В., против решението от 08.05.2009г., постановено по гр.д. №202/2008г. на Видински окръжен съд, с която след като частично е отменено решение от 16.11.2007г. по гр.д. №1595/2007г. на Видински районен съд, са отхвърлени предявените от П. Б. М. срещу „Ф”ООД, гр. В., иск по чл.128, т.2 от КТ – за трудово възнаграждение за размера над 672,36лв. до претендирания размер 900,97лв. за периода 01.08.2005г.-08.03.2006г., ведно със законната лихва, както и иска по чл.86 от ЗЗД – за размера над 18,61лв. до претендирания размер 79,21лв. и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 08.05.2009г., постановено по гр.д. №202/2008г. на Видински окръжен съд в частта по иска с правно основание чл.215 от КТ и на допълнителното решение от 15.07.2009г., по касационна жалба от П. Б. М..
Определението за недопускане на касационно обжалване е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба и прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: