О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 26.03.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 7208 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК, образувано по касационната жалба на И. С. Т. и К. А. К., чрез пълномощника им адв. Кр. А., против въззивното решение от 28.05.2014 год. по гр. д. № 387/2013 год. на Благоевградския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение от 3.01.2013 год. по гр. д. № 396/2012 год. на Благоевградския районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че Б. Н. С. от [населено място], С. Т. С. от [населено място], Р. Т. С., с адрес за призоваване в [населено място], В. Т. Ц., С. С. С., Г. М. С., тримата от [населено място], Т. М. Н., К. С. А. и Н. С. А. от [населено място], са собственици на основание наследствено правоприемство и приключила реституция на 4/5 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.627.56, находящ се в [населено място],[жк], с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с площ по скица 632 кв. м., идентичен с имот със стар идентификационен № 8939 и е отменен нотариалния акт № 100/2008 год. за разликата над 1/5 ид. ч.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това исковете бъдат отхвърлени.
В изложението към касационната жалба се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси: 1/. В производство по иск за собственост, основан на земеделска реституция, възможно ли е ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не заявява права върху имота към този момент и 2/. Следва ли съдът при такова възражение да изследва правото на собственост на ищците, респ. техния наследодател, отпреди обобществяването, ако ответникът е възразил против правото на собственост на техния наследодател, като е заявил свои права за реституция. Касаторите поддържат произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение да противоречи на представените две решения на ВКС, едното постановено по чл. 290 ГПК – Решение № 331 от 27.03.2012 год. по гр. д. № 298/11 год. ІІ г. о. и решение № 122 от 17.03.2006 год. по гр. д. № 2436/2004 год. ІVа г. о., постановено по отменения ГПК.
В писмения отговор ответниците Б. Н. С., С. Т. С., Р. Т. С., В. Т. Ц., С. С. С., Г. М. С., Т. М. Н., К. С. А. и Н. С. А., чрез адв. С. Б., оспорват наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението, респ. считат жалбата за неоснователна. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което предявените установителни искове за собственост на 4/5 ид. ч. от процесния имот са били отхвърлени поради недоказаност на възстановяване на собствеността върху него по ЗСПЗЗ, и вместо това да постанови друго, с което уважил същите, въззивният съд приел, че ищците се легитимират като собственици на претендираните идеални части от възстановения с решението на ОбСЗ-Б. № 2321 от 4.03.2014 год. на наследниците на Н. Ц. С. земеделски имот в старите му реални граници, на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция. Статутът на имота като земеделска земя не е бил спорен по делото, като съдът намерил възражението на ответниците да са го придобили по давност за неоснователно – за първата от тях към 2008 год., когато се е снабдила с констативен нотариален акт за собствеността му, не е налице необходимия срок от 2001 год., когато имотът е бил индивидуализиран по решението на поземлената комисия /впоследствие обявено за нищожно/, а за втората ответница – не са налице доказателства да е осъществявала владение върху имота след покупката му през 2009 год. Поради липсата на спор за материално право към момента на коопериране на имота в ТКЗС, съдът приел възраженията на ответниците за липса на доказателства за правото на собственост на наследодателя към този момент за неоснователни, като се е позовал на мотивите на ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС за легитимиращото действие на решението на поземлената комисия относно възстановяване на собствеността върху земеделския имот. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства по делото относно процедурата по възстановяване на този имот, въз основа на заявлението на един от синовете на общия наследодател – С. Н. С., баща на първата ответница, както и индивидуализацията на имота с оглед невъзможността същият да бъде възстановен изцяло с оглед благоустройствени мероприятия, като приел, че процедурата по възстановяването на собствеността е приключила с постановяване на решението от 2014 год. на всички наследници на бившия собственик Н. С.. Такова качество притежава и първата ответница И. Т., като наследник на С. С., който е и заявител за възстановяване на собствеността, като в настоящето производство спорът е съсредоточен не относно обстоятелството дали общият наследодател е бил собственик на спорния имот към момента на внасянето му в ТКЗС, тъй като такива права ответниците не релевират, а до това придобили ли са последните имота на основание давностно владение. Въззивният съд е приел възраженията в тази насока за неоснователни, макар и да не е съобразил момента на възстановяване на собствеността върху земеделския имот, от когато би могла да тече придобивна давност, /а възстановяване на собствеността е станало в хода на производството, поради което и упражнявана преди този момент фактическа власт не може да обоснове настъпване на правните последици на придобивната давност/, но това е релевантният за спора въпрос, обусловил решаващия му извод за основателността на предявените искове за собственост на притежаваните от ищците идеални части от възстановения имот по наследство от общия наследодател. Поставените от касаторите в изложението правни въпроси не са обусловили този изход на спора, тъй като както се посочи спор относно принадлежността на правото на собственост на наследодателя към момента на кооперирането на имота не е стоял, нито ответниците са релевирали такива свои права към същия този момент, а и не са се позовавали на реституция в тяхно лице, както некоректно се поставя втория въпрос в изложението. Поради това и представената съдебна практика не е относима към релевантния за настоящия спор въпрос, поради което и не може да обоснове наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито по т. 2 с оглед позоваване на представеното решение на ВКС, постановено по отменения ГПК, поради което и непредставляващо задължителна съдебна практика.
По тези съображения касационното обжалване на решението не може да бъде допуснато на основание поддържаното от касаторите основание.
С оглед този изход същите следва да заплатят на ответниците в настоящето производство направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2252 от 28.05.2014 год. по гр. д. № 387/2013 год. на Благоевградския окръжен съд по касационната жалба на И. С. Т. и К. А. К., чрез адв. Кр. А., против него.
ОСЪЖДА И. С. Т. от [населено място], [улица] К. А. К. от [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 3, ап. 18 да заплатят на Б. Н. С. от [населено място], С. Т. С. от [населено място], Р. Т. С., с адрес за призоваване в [населено място],[жк], [жилищен адрес] В. Т. Ц., С. С. С., Г. М. С., тримата от [населено място], Т. М. Н. с адрес за призоваване [населено място],[жк], [улица], ет. 2, ап. 4, К. С. А., [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Н. С. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените в настоящето производство разноски в размер на 630 лв. /шестотин и тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: