О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 26.05.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 7418 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 9027 от 17.10.2014 г. на П. К. П. против определение № 317 от 29.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 4582/2014 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от частната жалбоподателка молба за отмяна на влязло в сила решение № 749 от 13.12.2012 г. по в.гр.д.№ 964/2012 г. на Окръжен съд – Русе.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори срещу нея.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение ВКС е приел, че молбата за отмяна, депозирана по пощата на 12.03.2014 г. е подадена след изтичане на 3 – месечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на допълнението към молбата за отмяна, депозирано на 22.04.2014 г. на първо място е посочено, че писмената декларация с нотариална заверка на подписа на разпитан по делото свидетел не попада в приложното поле на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Тя съставлява свидетелски показания в писмен вид и нито е ново обстоятелство, нито е ново писмено доказателство по смисъла на закона. Посочено е, че в този случай срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК започва да тече от влизане на решението в сила – в случая от датата на касационното определение (постановено на 06.06.2013 г.), поради което и в тази й част молбата за отмяна се явява просрочена.
Така постановеното определение е правилно като краен резултат.
Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, имащи съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно. Необходимо е новите обстоятелства или новите доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но да не са могли да бъдат известни на страната или да не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само юридически и доказателствени факти, които са релевантни за спорното право. Не е достатъчно страната да твърди, че е налице новооткрит факт – тя трябва да подкрепи своето твърдение с писмени доказателства.
В молбата си от 12.03.2014 г. молителката се позовава на Заповед № КД-14-173 от 11.12.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК като на документ, удостоверяващ ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, доколкото с нея е обявено за нищожно съдържанието на скица № 12555 от 14.11.2011 г., издадена за процесния поземлен имот с идентификатор 63427.2.2008. Твърдението на молителката е, че на скица № 12555 от 14.11.2011 г. (обсъдена със заключението на комплексната експертиза) реална част от имота й с площ от 173 кв.м. е очертана като непринадлежаща към поземлен имот с идентификатор 63427.2.2008, за разлика от очертанията, съдържащи се в скица № 15-13596 от 20.12.2013 г. Видно от представения с допълнение към частната жалба препис от Заповед № КД-14-173 от 11.12.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК, екземпляр от този акт е връчен на 12.12.2013 г. Това сочи, че молбата за отмяна от 12.03.2014 г. е подадена в последния ден от 3 – месечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, но независимо от това че не е просрочена, тя е процесуално недопустима, макар и по друга причина, а именно:
Видно от приложената към становище с вх.№ 7355 от 14.08.2014 г. скица № 15-246430 от 18.07.2014 г., процесният по делото поземлен имот с идентификатор 63427.2.2008 отново е отразен в положението, удостоверено по-рано със скицата № 12555 от 14.11.2011 г., съдържанието на която е обявено за нищожно със Заповед № КД-14-173 от 11.12.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК. Това означава, че е налице последващо издаден акт от същия орган (изпълнителният директор на АГКК), с който по същество е обезсилена Заповед № КД-14-173 от 11.12.2013 г. Това означава, че понастоящем не е налице писмено доказателство за съществуването на новото обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, обосновало подаването на молбата за отмяна от 12.03.2014 г. Това изключва възможността заявеното с нея искане да бъде разгледано по същество. Отделно от това, съществено значение за изхода на спора има обстоятелството дали за спорните 173 кв.м. е налице отмяна на извършеното през 1967 г. отчуждаване по ЗПИНМ, а не съдържанието на скицата с № 12555 от 14.11.2011 г. По тази причина фактът дали съдържанието на последната е валидно или не, не би довел до промяна на правния резултат, постановен по гр.д.№ 964/2012 г. на Окръжен съд – Русе.
Ето защо обжалваното определение се явява законосъобразно в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна от 12.03.2014 г. То е правилно и в частта, с която е оставено без разглеждане и допълнението към молбата за отмяна, депозирано на 22.04.2014 г. В съответствие със Закона съставът на ВКС, ІV г.о. е приел, че писмената декларация с нотариална заверка на подписа на разпитан по делото свидетел не попада в приложното поле на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Действително тя съставлява свидетелски показания в писмен вид и не съставлява писмено доказателство в подкрепа на твърдението на молителката, че решението е постановено при непълнота на фактическия или доказателсвен материал по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито може да бъде квалифицирано като обстоятелство от кръга на останалите, предвидени с чл.303, ал.1 ГПК. По тази причина не е налице основание да се поддържа, че законът допуска подаването на молба за отмяна в 3-месечен срок от създаването на подобна декларация с нотариална заверка на подписа.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 317 от 29.09.2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по гр.д.№ 4582/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: