О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 27.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1062 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 10.07.2013 год. по гр. д. № 255/2013 год. Смолянският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 179 от 4.04.2013 год. /погрешно посочена датата 6.03.2013 год. на откритото съдебно заседание/ по гр. д. № 916/2012 год. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Р. С. К. от [населено място] против К. А. М. от същия град иск за преместване на попадащия в собствения му имот с идентификатор 67653.911.84 железнорешетъчен стълб извън границите на имота и да го разположи по начин, при който жиците на електроповодното трасе да не минават над имота му.
Ищецът Р. К., чрез пълномощника му адв. Ив. Г., обжалва въззивното решение с касационна жалба, в която се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 1 и т. 2 ГПК. Иска се отмяната му, като вместо това искът по чл. 109 ЗС бъде уважен с присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се на противоречие с цитираната задължителна съдебна практика – Р № 454 по гр. д. № 467/2012 год. І г. о. на ВКС и Р № 782 по гр. д. № 946/2009 год. на І г. о. на ВКС при произнасянето по материалноправния въпрос, свързан с предоставеното от закона – чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./, запазил действието си съгласно пар. 26, ал. 1 ПЗР на ЗЕ, сервитутно право на енергиен обект по смисъла на пар. 1, т. 23 ДР на ЗЕ и дали всеки такъв обект се ползва от него или той възниква единствено в случаите на изграждането му при спазване на строителните правила и норми за отстояние и безопасност, както и по въпроса за наличието на неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС с поставянето на железен стълб в чужд имот и възможността собственикът да защити правото си на собственост, тъй като не е длъжен да търпи това действие независимо дали ще застроява или не имота. Касаторът обосновава значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса- дали се ползват със сервитута по чл. 60, ал. 1 ЗЕЕЕ /отм./ енергийни обекти, които не са включени в ДМА на енергоразпределителните дружества и могат ли собствениците на реституирани имоти да искат тяхното премахване, по който въпрос липсва съдебна практика.
Ответникът К. М., чрез пълномощника му адв. Н. М., поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, респ. счита жалбата за неоснователна. Поддържа становище, че поставеният стълб не представлява „енергиен обект” по смисъла на пар. 1, т. 23 ДР на ЗЕ, респ. пар. 1, т. 17 ЗЕЕЕ /отм./, поради което и поставените материалноправни въпроси са неотносими.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните въз основа данните по делото, намира за неприложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед обстоятелството, че въпросът за допустимостта на касационното обжалване по критерия цена на иска е разрешен в постановеното определение № 815 от 12.12.2013 год. по ч. гр. д. № 6561/2013 год. на ВКС, ІІІ г. о. Поради това и този въпрос не следва да бъде обсъждан в настоящето производство, тъй като е прието, че цената на иска е над определения в закона минимален размер за достъп до касация.
По релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК:
Въззивният съд приел в обжалваното решение, че намиращият се в имота на ищеца електрически стълб-жаре е част от електроповодно трасе, започващо от намиращ се в съседния имот с идентификатор 67653.911.135 трафопост, собственост на EVN, и се състои от осем стълба до имота на ответника М., захранващ негова сграда –овчарник. Съдът приел за установено, че изграждането му е било през 1975 год. от М. „В.”, поради което и съгласно действалия тогава Закон за електростопанството – чл. 2, е бил държавна собственост. Със ЗЕЕЕ /отм./ за този съществуващ енергиен обект е възникнало сервитутно право, което е запазено и при действието на Закона за енергетиката, поради което и собственикът на имота, в който е поставен първия стълб следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения. Съдът приел за неоснователни възраженията му относно изграждането на трасето без строителни книжа, тъй като законът не поставял такива изисквания, като разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ е ясна и не се нуждае от тълкуване – сервитутното право възниква за съществуващите енергийни обекти, заварени от закона, какъвто е и процесният електрически стълб като част от изграденото ел. трасе от трафопоста до имота на ответника.
Следователно, изводът е обоснован със съществуването на енергийния обект към влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./, по силата на който е възникнало сервитутно право. Произнасянето на въззивния съд по приложението на чл. 60 ЗЕЕЕ/отм./ не противоречи на съдебната практика, в т. ч. и задължителна такава извън представеното от касатора решение по гр. д. № 467/2012 год. на І г. о., в която последователно се приема за релевантно обстоятелството енергийния обект да е съществуващ, заварен като такъв от закона /ЗЕЕЕ, отм./, без значение дали е законно изграден или не, с оглед липсата на такова изискване за възникване на сервитутното право върху енергийния обект. Приложението на разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ/отм./ е последователно в смисъла, в който се е произнесъл и въззивният съд, като последното не противоречи и на представеното от касатора решение по гр. д. № 467/2012 год. на І г. о. В него въпросът е поставен в контекста на нарушение на строителни правила и норми за изграждане на обекта, за отстояние и за безопасност, с оглед конкретните факти по това дело, като е обсъждан въпроса за законови изисквания за изграждането на подземни съоръжения извън уличната мрежа. В настоящия казус изводът на въззивния съд за възникване на сервитутното право по силата на закона за съществуващия от 1975 год. енергиен обект /ел. трасе, с поставени осем стълба/ не е обусловен от произнасяне по въпроса за липса на допуснати нарушения по изграждането му, а е прието, че е заварен енергиен обект, за който е възникнало сервитутно право по закон. Поради това и поставеният втори материалноправен въпрос не е релевантен за изхода на спора, тъй като изграждането на трасето не е било предмет на обсъждане. Възникналото сервитутно право върху съществуващия енергиен обект следва да се зачита от собственика на служещия имот – касаторът, в чийто имот е поставен първия стълб на електропровода, поради което и не е налице неоснователно действие, което да е предмет на защита с иска по чл. 109 ЗС. Затова и представеното решение № 782 по гр. д. № 946/2009 год. на І г. о. с произнесения по него правен въпрос не е относимо към настоящия релевантен за спора въпрос.
В настоящия случай не е обсъждан и въпроса за собствеността на енергийния обект, нито за титуляра на сервитутното право, поради което и третият въпрос, поставен в изложението не е обуславящ за изхода на спора. Обстоятелството, че електропроводът не е собственост на енергоразпределителното дружество е неотносим към релевантния въпрос за възникналия по силата на закона сервитут върху съществуващия енергиен обект /електропроводно трасе от трафопост на EVN/, поради наличието на който съдът е приел, че не е налице неправомерно действие от страна на ответника, чиято сграда захранва този електропровод, и искът по чл. 109 ЗС против него е отхвърлен като неоснователен. Нормативната уредба относно собствеността на енергийните обекти предвижда условия съществуващата държавна собственост върху тях /чл. 2, ал. 1 Закона за електростопанството от 1975 год., отм./ да премине в собственост на енергийните предприятия, като в Закона за енергетиката е предвиден реда и съответния срок за изкупуване, който не е изтекъл /пар. 4, ал. ал. 1-7 ПЗР/. Възникналото по закон сервитутно право върху заварения енергиен обект обхваща правомощия, уредени в чл. 61 ЗЕЕЕ /отм./ в полза на енергийните предприятия и длъжностните лица за извършване на дейности по експлоатацията му или контрола върху него, /сега чл. 64 и сл. ЗЕ/, поради което и поставеният от касатора трети въпрос относно значението на включването му в ДМА на енергоразпределителното дружество за съществуването на този сервитут е неотносим към предмета на спора по чл. 109 ЗС.
Поради горните съображения настоящата инстанция счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на този изход касаторът следва да понесе направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по представения договор за правна защита и съдействие, водим от което и на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 294 от 10.07.2013 год. по гр. д. № 255/2013 год. на Смолянския окръжен съд по подадената от Р. С. К. от [населено място], чрез адвокат Ив. Г., касационна жалба против него.
Осъжда Р. С. К. от [населено място], [улица], вх. „Б”, ап. 19 да заплати на К. А. М. от [населено място], [улица] направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: