О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 28.01.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4506 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. В. и Шефка А. В., чрез процесуален представител адв.Я., срещу решение от 29.01.2013г., постановено по гр.д.№2827/2012г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение от 04.05.2012г. по гр.д.№213/2011г. на Благоевградски окръжен съд, за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, изр.1 и изр.3 ЗЗД, чл.40 ЗЗД и чл.472 ГПК/отм./ и за прекратяване на производството по иск с правно основание чл.108 ЗС и молба по чл.537, ал.2 ГПК.
Касаторите считат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 е т.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище.
Касационните жалби са подадена в срока по чл.283 от ГПК и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. И. В. и Шефка А. В. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№57/2002г., като сключен в противоречие със закона – чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД, накърняващ добрите нрави – чл.26, ал.1, изр.3 и сключен във вреда на представлявания- чл.40 ЗЗД, както и за прогласяване на нищожността на основание чл.472 ГПК/отм./ на нотариалните действия на нотариуса, извършени при изповядване на сделката, и за прекратяване на производството по предявения от тях иск с правно основание чл.108 ЗС и молба за отмяна на н.а.№57/2002г. и н.а.№159/2003г. на основание чл.537, ал.2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение и посочване на съдебна практика, но жалбоподателите не сочат правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, който считат, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и при противоречива съдебна практика. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се съдържат доводи, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към касационните основания по чл.281 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.01.2013г., постановено по гр.д.№2827/2012г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: