3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 28.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 79 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 1621/08.06.2010 год., по ч.гр.д.№ 3070/2009 год., с което е потвърдено разпореждането на Пловдивския районен съд от 07.01. 2010 год., по ч.гр.д.№ 20/2010 год. и е отхвърлено подаденото от дружеството- частен жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу [фирма], със седалище [населено място] за сумите: 42 900 лв., произтичаща от предоставени на 11.08.2008 год. стоки, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 5585.31 лв., обхващаща периода 11.08.2008 год. – 30.11.2009 год.; 2680.54 лв. за предоставени на 19.08.2008 год. стоки, заедно с мораторна лихва за периода 19.08.2008 год.- 30.11.2009 год. в размер на 419.62 лв. и за 7580 лв., за предоставени на 19.09.2009 год. стоки и сумата 7580 лв. лихва за забава върху главницата от 3 653.35 лв., за периода 19.09.2008 год.- 30.11.2009 год. по три бр. издадени фактури.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Частният жалбоподател поддържа, че доколкото в заповедното производство съдът е ограничен в преценката си относно редовността на заявлението в рамките на посочените от законодателя в чл.410 ГПК положителни процесуални предпоставки и препращането към чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК и чл.128, т.1 и т.2 ГПК, то прилагане на други документи и доказателства в това производство, вкл. за изискуемостта на вземането не са необходими, поради което липсата им не би могла да доведе до неоснователност на искането за издаване на заповед за изпълнение.
В инкорпорирано в съдържанието на „допълнителна молба към частната жалба” изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК частният касатор, позовавайки се отново на допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуалния закон, бланкетно обосновава приложното поле на частното касационно обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за достъп до касационен контрол е неоснователно, поради следното:
Частният касатор не е формулирал конкретен въпрос на материалното или процесуално право, който разрешен от въззивния съд да е от значение за крайния правен резултат на дело и по отношение на който да е налице твърдяното противоречие в съдебната практика – негово задължение, вменено му изрично от процесуалния закон. Обстоятелството, че този правен въпрос, съгласно задължителните за съдилищата разяснения по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС , по т.д. № 1/2009 год. Върховният касационен съд не е задължен да изведе нито от съдържанието на самата частна касационна жалба и въведените с нея касационни основания, нито от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в гражданския процес, означава, че непосочването на същия само по себе си, поради отсъствие на общата главна предпоставка за достъп до касационен контрол се явява достатъчно основание да бъде отказано разглеждане на частната касационна жалба по същество, без да бъде обсъждан сочения селективен критерий.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 1621/08.06.2010 год., по ч.гр.д.№ 3070 / 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: