Определение №135 от 29.4.2013 по тър. дело №3152/3152 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

София,29.04.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1010 по описа за 2012г. и приема следното:

Производството е по молбата на З. В. Д. от [населено място] вх. № 1227/22.VІ.2012г. за отмяна на влязлото в сила решение на Ивайловградския РС по гр.д. № 39/2010г. Като основание за отмяна се сочи, че с решение № 187/13.VІ.2012г. по гр.д. № 1215/2011г. на ВКС ІІІ ГО е разрешен спор между същите страни, за същото искане и на същото основание, на което решението по гр.д. № 39/2010г. противоречи по изложените в молбата съображения – касаело се за аналогични случаи на претендиране на обезщетение за неоснователно повдигнато обвинение.
Ответникът по молбата за отмяна П. на РБ /П./ е заел становище за нейната неоснователност, тъй като не са налице предпоставките за това по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и че в нея се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, поради което тя е допустима, но неоснователна, съображенията за което са следните:
С решение № 25 от 08.ХІІ.2008г. по гр.д. № 39/2010г. Ивайловградският РС е отхвърлил предявените от З. Вл.Д. срещу П. искове за присъждане на 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, и на 2000лв. мораторна лихва за период преди предявяването на главния иск, във връзка с твърдения на Д. за повдигнато срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1 НК по досъдебно производство № 475/2007г. на РПУ Д., преписка вх. № 440/2007г. на РП Д., което впоследствие било прекратено. Това решение е потвърдено от Хасковския ОС с решение № 94/06.ІV.2011г. по гр.д. № 134/2011г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС ІV ГО № 1277/10.Х.2011г. по гр.д. № 1066/2011г.
С решение № 26/09.ХІІ.2010г. по гр.д. № 40/2010г. Ивайловградският РС е отхвърлил предявените от З. Вл.Д. срещу П. искове за присъждане на 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяването до окончателното изплащане, и на 1000лв. мораторна лихва за период преди завеждането на делото, във връзка с твърдения на Д. за повдигнато срещу нея обвинение за престъпление по чл.209 ал.1 НК по досъдебно производство № 72/2009г. на РПУ Д., преписка вх. № 797/2008г. на РП Д., което впоследствие било прекратено. Това решение е потвърдено от Х. с решение № 72/08.ІV.2011г. по гр.д. № 142/2011г. С решение на ВКС ІІІ ГО № 187/13.VІ.2012г. по гр.д. № 1215/2011г. въззивното решение е отменено частично и вместо него е постановено друго, с което П. е осъдена да заплати на Д. 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 10.ІІІ.2010г., и е оставил в сила решението на Х. в останалата му отхвърлителна част.
Съгласно чл.303 ал.1 т.4 от ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи.
В разглеждания случай изискващото се от посочената разпоредба пълно обективно и субективно тъждество между страните, спорните предмети и основания по решенията по гр.д. № 39/2010г. на Ивайловградския РС и по гр.д. № 1215//2011г. на ВКС на РБ ІІІ ГО липсва. Предметът /спорното право/ по първото дело, както и петитума по него, не съвпадат с тези по второто дело. Двете дела са основани на различни водени срещу Д. досъдебни производства във връзка с различни престъпни състави /по първото – по чл.206 ал.1 НК – за противозаконно присвояване на 20000лв., собственост на Т. А..П. и на В. А..П., по второто – по чл.209 ал.1 НК – за възбуждане на заблуждение у В. Хр.П. с цел набавяне за себе си имотна облага и причиняване на имотна вреда в размер на 9000лв./. Това обуславя неоснователност на молбата, поради което тя следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. В. Д. от [населено място] вх. № 1227/22.06.2012г. отмяна на влязлото в сила решение на Ивайловградския РС № 25 от 08.12.2008г. по гр.д. № 39/2010г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top