4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135
София, 3.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1098/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. против въззивно решение на Б. окръжен съд № V-9 от 15.02.2010 г. по гр. дело № 718/2008 год., с което е оставено в сила решение № 74 от 19.06.2008г. по гр. дело № 252/2008 год. на П. районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за нищожност на договор от 21.03.2001 г. за покупко-продажба на недвижими имоти (земеделски земи), сключен с нотариален акт № 139, н.д. № 114/2001 г. на нотариус с район на действие П. районен съд и за нищожност на договор от 30.03.2001 г. за покупко-продажба на недвижими имоти (дворни места в строителните граници на[населено място]) сключен с нотариален акт № 1621, н.д. № 134/2001 г. на нотариус с район на действие П. районен съд, с които С. Г. М., чрез пълномощника си Ж. Г. К. продала на сина си Н. Г. М. идеални части от подробно описани в диспозитива на решението недвижими имоти, като сключени при липса на съгласие от продавача и накърняващи добрите нрави.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика по въпроса липсва ли съгласие, когато договорът е сключен от лице без представителна власт и налице ли е нарушаване на добрите нрави при нееквивалентност на престациите, както и по тълкуване на понятието „базисна пазарна цена”. Представени са съдебно решение по гр. дело № 753/99г. на ВКС по приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД; решение №19/95г. на арбитражен съд при БТПП по приложението на чл. 9 и чл. 20 ЗЗД; решение по гр. дело № 968/94 на ВС по приложението на чл. 9 ЗЗД; решение по гр. дело № 363/05г. на ВКС по приложението на чл. 20 и чл. 209, ал. 1 ЗЗД, чрез които се поддържа приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците С. Николова Д., Н. И. М. и Ж. И. М. в писмен отговор на касационната жалба поддържат липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения и в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове за недействителност на договори намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпрос са относими към предмета на делото, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Ищецът – жалбоподател е поддържал, че договорите са сключени от лице без представителна власт, тъй като пълномощното, с което са извършени сделките не било подписано от продавачката, негова майка. Исковете са предявени след смъртта на страните по оспорените договори.
С обжалваното решение е посочено, че се касае до иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД – договор сключен при липса на представителна власт, който по своята правна същност е относително недействителен, ако представлявания не потвърди сделката, т. е. до потвърждаване на договора е налице висяща недействителност, която се трансформира в относителна недействителност при отказ на представлявания да потвърди извършените от представителя правни действия при ненадлежно учредена представителна власт. В този смисъл съдът е поставил правна квалификация на спорното право при точно прилагане на закона и съобразно постоянната съдебна практика. Искът е отхвърлен, тъй като твърдението, че пълномощното ни било подписано от упълномощителката е опровергано от изслушани съдебно – графологични експертизи (единична и тройна).
По правния въпрос за нищожност на договор при нарушаване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите и в тази връзка искането в пълномощното продажбите да се извършат по „базисна пазарна цена”.
Ищецът-жалбоподател извежда основанието за нищожност с твърдение, че продажната цена по договорите е определена по начин, различен от посочения в нотариално завереното пълномощно. Съдът е изслушал съдебна-техническа експертиза, която е установила, че продажбите на земеделеските земи и на земите в строителните граници на селото са извършени по цени определени по методика на действащите към момента на продажбите нормативни актове – Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи приета с ПМС № 118/26.05.1998 г. – редакция ДВ бр. 98/01.12.2000 г. и Наредба за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество приета от Общински съвет на [община], прилагана в гражданския оборот за населеното място. Прието е, че по този начин цените не са определени произволно и съответстват на волята на прехвърлителката – продажбите да се извършат по „базисни пазарни цени”, т. е по цени определени по методика визирана в нормативен акт. Посочено е, че всички цени, които не са определени по нормативен ред са пазарни, докато прехвърлителката изрично се е позовала на „базисна цена”, което според съда е свързано и с обстоятелството, че сделките са извършвани между майка и син, от което пък следва, че липсва твърдяната от ищеца нееквивалентност на престациите, като основание за нищожност на договори, поради нарушаване на добрите нрави. Поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени при точно прилагане на закона и в съответствие с постоянната съдебна практика. Това изключва допускане на касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. т. 3, която е посочена в изложението без да е правно развита.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати направените от другата страна съдебни разноски за касационното производство в размер на 800 лв. – внесен адвокатски хонорар.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-9 от 15.02.2010 год. по гр. дело № 718/2008 год. на Б. окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. да заплати на С. Николова Д., Н. И. М. и Ж. И. М. съдебни разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ