1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр.София, 30.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6890 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б. чрез адв. А. П., срещу въззивно решение № 5286/14.07.2014г., постановено по възз.гр.д.№12527/2013г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 15.04.2013г. по гр.д. №51192/2011г. по описа на Районен съд – София, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца Н. П. В. срещу ответника А. Н. Б. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД до размера на сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от клеветнически твърдения, изложени в сигнал до МС от 01.06.2011г. Решението на районния съд в останалата му част, с която е отхвърлена претенцията до размера от 15000 лв., не е предмет на обжалване и е влязло в сила.
В жалбата се сочи, че съдебният акт в обжалваната му част е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следния материалноправен въпрос: „Съставлява ли законоустановената възможност за подаване на жалба до съответния компетентен орган противоправно поведение”. Сочи се противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВКС по поставения въпрос, обективирана в решение №758 от 11.02.2011 г. по гр.д. №1243/2009г., ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Твърди се и, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата – представени са решения на Районен съд – Пазарджик, Окръжен съд – Плевен, Окръжен съд – Видин, Окръжен съд – Сливен.
Ответната страна по жалбата в указания от закона срок не е представила писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по заявените основания за допускане на касационния контрол, намира:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, произтичащи от неправомерно поведение на ответника. В. съд е приел, че са осъществени елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, вина и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди. За противоправно действие е прието написаното от ответника в подадения от него сигнал, уличаващо ищеца в извършване на престъпление по чл.234 НК – продажба на цигари без бандерол. Във въпросния сигнал ответникът е конкретизирал личността на ищеца, посочвайки стопанисвания от него търговски обект. По делото не е установено В. да е извършил приписаното му престъпление, поради което разгласеното обстоятелство е квалифицирано като неистинско. Съдът е посочил, че ответникът е съзнавал неверността на твърдението си, като го е основал на съмнения и предположения, поради което за това противоправно действие са налице условията за ангажиране на деликтната му отговорност. Изрично е прието, че само по себе си подаването на сигнал до компетентен орган не е неправомерно поведение, а законоустановена възможност за гражданите, освен в случаите когато тя съставлява злоупотреба с права.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Съгласно приетото с ТР№1/2009г. ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос е обусловил волята на съда при постановяване на съдебното решение. Същият обаче изразява по същество несъгласието на страната с изводите на въззивната инстанция и направената преценка на доказателствата по делото.
Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в цитираното решение 758 от 11.02.2011 г. по гр.д. №1243/2009 г. на ВКС, IV г.о. За противоправно поведение на ответника въззивният съд е приел приписването на ищеца да е извършил престъпление, а не подаването на сигнал до компетентните органи. Последователно в практиката си ВКС на РБ е посочвал, че упражняването на едно субективно материално право по принцип не може да се определи като противоправно поведение. То поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право – тя е противоправна и е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица и в противоречие с интересите на обществото. В съответствие с това задължително тълкуване на закона, въззивният съд е приел, че поведението на ответника представлява злоупотреба с право, тъй като същият е съзнавал, че твърденията му в сигнала са основани на съмнения и предположения и могат да бъдат неистински, но въпреки това недобросъвестно е предприел увреждащите действия. Предвид изложеното, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Наличието на създадена задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика по поставения въпрос, изключва приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за селектиране на жалбата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5286 от 14.07.2014г., постановено по възз.гр.д.№12527/2013г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.