О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 04.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.02.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 184 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ЕТ И. П. И., упражняващ търговска дейност под фирма „ Е. –И. П.”, адрес на управление [населено място] против определение на Софийски апелативен съд № 2650 от 24.10. 2014 год., по в.т.д.№ 2079/2014 год., с което е оставена без уважение, като процесуално недопустима, молбата му вх.№11557 от 10.10.2014 год., основана на чл.250 ГПК, за допълване на постановеното от същия Софийски апелативен съд решение № 1800 от 09.09.2014 год., по в.т.д.№ 2079/2014 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и, излагайки подробни съображения за отсъствие на твърдяните от частния жалбоподател пороци на съдебния акт на въззивния съд, предмет на същата.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС прекратителен съдебен акт, постановен за първи път от въззивната инстанция и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на настоящия частен жалбоподател за допълване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1800 от 09.09.2014 год., по в.т.д.№ 2079/2014 год., като се произнесе и по искането на молителя за заплащане на законна лихва върху главницата на всяка една от претендираните вноски до окончателното им заплащане, решаващият състав на въззивния съд е приел, че доколкото в първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 21.01.2014 год., по т.д.№ 1798/2012 год., предмет на подадената въззивна жалба, липсва произнасяне по исковете за законна лихва в сочения от страната смисъл, а в срока по чл.250, ал.1 ГПК не е извършена поправка на съдебния акт на първостепенния съд, то визираната от молителя хипотеза на поправяне на вече постановено съдебно решение отсъства, което изключва и допустимостта на заявеното искане.
Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С решение № 137 от 21.01.2014 год. , по т.д.№ 1798/ 2012 год. на СГС е отхвърлен предявения от ЕТ И. П. И., упражняващ търговска дейност под фирма „ Е. –И. П.” срещу [фирма], [населено място] кондикционен иск, основан на чл. 55, ал.1 пр.2 ЗЗД за сумата общо от 50 241 лв., като дадена на неосъществено основание – недоставен товарен автомобил, предмет на договор за финансов лизинг.
При постановяване на първоинстанционното решение решаващият състав на СГС е пропуснал да се произнесе по заявената с исковата молба акцесорна искова претенция на ищеца за заплащане на законна лихва върху всяка една от отделните престирани от него вноски, сборът от които формира общия размер на исковата сума, начиная от датата на постъпването и в ответното АД до окончателното и изплащане. Пропускът на първоинстанционния съд не е отстранен в срока и по реда на чл.250 ГПК.
Предмет на предприетото от ищеца ЕТ И. П. И. въззивно обжалване е решението на СГС. Следователно правилно Софийски апелативен съд е счел, че е извън правомощията му, произнасяйки се по правилността на обжалваното решение на първостепенния съд по реда на чл.271, ал.1 ГПК, да преценява и основателността на акцесорната искова претенция за законна лихва, по която липсва произнасяне от първостепенния съд. Отстраняването на тази пропуск е могло да се извърши само в срока чл.250, ал.1 ГПК и то от страна на допусналия пропуска съд , т.е. от СГС, но такова искане ЕТ П. не е направил.
Без значение в тази вр. е обстоятелството, че след отмяна на обжалваното решение на СГС въззивната инстанция е уважила изцяло предявения кондикционен иск за сумата 50 241 лв. присъждайки законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното и изплащане. Дори и в тази му част въззивното решение да не съответства на претенцията на въззивника за присъждане на законната лихва, поддържано и във въззивното производство, отстраняването на евентуалното несъответствие не е по реда на чл.250 ГПК. Отделен в тази вр. е и въпросът за евентуалната възможност акцесорната претенция за законна лихва посочения период да бъде предявена в самостоятелен исков процес, но той е извън предмета на настоящето производство, поради което не следва да бъде обсъждан.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд № 2650 от 24.10. 2014 год., по в.т.д.№ 2079/2014 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: