О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 135
София 04.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6269/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Д. В. Н. и Д. С. Н. са подали молба вх.№ 3105 от 29.01.2015г. за изменение на определението по чл.288 ГПК № 716 от 30.12.2014г. по гр.д.№ 6269/2014г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване по жалбата на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд № 122 от 17.07.2014г. по гр.д.№ 283/2014г., в частта за разноските.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за присъждане на разноски на ответниците по касационната жалба и молбата следва да се остави без уважение.
Молбата за изменение на постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С молба от 13.10.2014г. ответниците по касация Д. В. Н. и Д. С. Н. са поискали при отхвърлянето на касационната жалба да им бъдат присъдени разноски в размер на 1660 лв., представляващи хонорар за един адвокат по фактура № .08 от 26.03.2012г. По тази фактура са преведени 6000 лв. с ДДС на адвокатско дружество „И. К. и партньори” по договор за правна помощ от 23.03.2012г. за завеждане и водене на съдебно дело по повод наднормен шум , издаван от трафопост на [фирма] и „Е. България продажби” и парично обезщетение . В договора за правна помощ не е уговорено изрично, че част от възнаграждението се дължи за касационното производство. Ищците по делото Д. В. Н. и Д. С. Н. са поискали разноски пред първата инстанция в размер на 6000лв. /л.54/, но съдът не ги е присъдил поради несвоевременно направено искане и в тази част решението не е обжалвано от тях. В. съд е присъдил разноски по същата фактура и въз основа на представен списък в размер на 3440 лв. При тези данни не може да се приеме, че представените доказателства с молбата от 13.10.2014г. доказват плащане на адвокатско възнаграждение за защита пред касационния съд, в какъвто смисъл са и мотивите в определението по чл.288 ГПК. Ето защо искането за изменение на определението по чл.288 ГПК по реда на чл.248 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. Н. и Д. С. Н. вх.№ 3105 от 29.01.2015г. за изменение на определението по чл.288 ГПК № 716 от 30.12.2014г. по гр.д.№ 6269/2014г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: