О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 07.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 135 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. П. А., М. П. С. и А. И. Б. против определение, постановено на 25.03.2010 г., по гр.д. № 1553/2007 г. от Софийски градски съд, ІІ „в” отд.
От ответниците по частната жалба не е постъпил писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното определение, съдът е констатирал, че в определения по реда на чл.183 от ГПК /отм./ срок, ищците не са изпълнили задължението си да посочат адресите на наследниците на починалата ответница по предявения иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ М. Д. И.. На основанието, посочено в разпоредбата на чл.183 от ГПК /отм./, съдът е обезсилил решението на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№ 3791/1993 г., 49 състав, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ срещу М. Д. И. и собственото си решение от 08.07.2009 г. в частта, с която е оставено в сила решението на СРС, в посочената по-горе част, относно иска против същата ответница.
Обезсилвайки собственото си решение, в конкретния случай въззивния съд е постановил едно процесуално недопустимо решение, излизайки извън своите процесуални правомощия, в противоречие със принципа за стабилитет на съдебното решение, относно неговата неотменимост от състава, който го е постановил, и в противоречие с разпоредбата на чл.192, ал.1 от ГПК /отм./. Освен в изрично посочените от закона случаи, съдът, постановил съдебно решение, не разполага с процесуални правомощия да обезсили собственото си решение, независимо от обстоятелствата, които е счел за основателни да извърши това процесуално действие. Законът предвижда обезсилване на постановеното от съда решение от същия съд в конкретни хипотези – чл.192, ал.5 от ГПК / отм./ , но не и въз основа на обстоятелството, че една от страните по делото е починала преди постановяването на съдебното решение, какъвто е настоящия случай или при наличието на починал ответник, и непосочването на адресите на неговите наследници от ищеца по делото, каквато хипотеза също е налице. При първата хипотеза, съдът не разполага с правомощия да обезсили сам решението си, като отстраняването на порока в решението следва да стане по пътя на инстанционния контрол, по жалба на заинтересованите лица или по предвидения извънреден способ за защита правата на трети лица, ако същите имат интерес от отмяна на решението. При всички случаи, тогава, когато страната е починала преди постановяването на решението, съдът, който е постановил решението не разполага с процесуална възможност да обезсили собственото си решение. В този случай се касае за допуснато при разглеждането на делото съществено процесуално нарушение, като редът за неговото отстраняване е друг. Тогава, когато съдът е констатирал това след постановяване на съдебното решение, негово задължение е да конституира правоприемниците на починалото лице и негово е задължението да им съобщи постановеното решение. При починал при горните обстоятелства ответник, независимо от разпоредбата на чл.183, ал.2 от ГПК/отм./, предвид постановеното вече съдебно решение и служебното задължение на съда да връчи съобщение за това на страните, съдът следва и служебно да издири правоприемниците на починалото лице, както и техните адреси и да предприеме необходимите процесуални действия по съобщаването им на постановеното решение, по предвидените в процесуалния закон ред, в т.ч. и по реда на чл.50 от ГПК /отм./, ако са налице предпоставките за това.
Недопустимо от процесуална гледна точка е, при смърт на ответника, при непосочване на адреси на наследниците му от страна на ищеца, съдът сам да обезсилва постановеното от него съдебно решение, на основание чл.183, ал.2 от ГПК /отм./.
Постановеното от Софийски градски съд определение следва да се обезсили, като процесуално недопустимо, като делото се върне на същия съд, за продължаване на процесуалните действия по връчване на съобщенията за постановеното решение на конституирането с определение на съда от 08.09.2009 г. наследници на М. Д. И..
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение, постановено на 25.03.2010 г., по гр.д. № 1553/2007 г. от Софийски градски съд, ІІ „в” отд.
Връща делото на Софийски градски съд, за продължаване на процесуалните действия, съобразно указанията, дадени в настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.