О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 07.08.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2312/2019 г. по описа на ВКС, I г.о. и за де се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. С. Б. срещу определение № 8284 от 13.04.2018 г. по ч.гр.д. № 4089/2018 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 02.02.2018 г. по гр.д. № 6623/2018 г. на Софийски районен съд, в частта, с която се връща на основание чл. 130 ГПК, предявената от него искова молба. В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е незаконосъобразно и необосновано, иска се неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като съдът необосновано е приел наличие на идентичност на предмета по двата иска за делба предявени пред районния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 ГПК без формулиране на конкретен правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от 30.01.2018 г., предявена от В. С. Б., Ц. А. Б., М. С. Б., Г. Т. Б., Н. С. Б. срещу Б. С. Д. за съдебна делба на съсобственият им недвижим имот, представляващ УПИ ****-****, 65 кв.м. по плана на [населено място], м. „Б.“, с площ 1580 кв.м., с идентификатор ****, бивша ливада от 5.643 кв.м. в границите на [населено място], м/.кв. „М., имот № ****, к.л. **** по кад. План от 1950 г., възстановен на наследниците на С. Г. Б. с решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „О. к.“, на които е признато право на собственост с решение от 07.02.2013 г. по гр.д. № 8818/2010 г. на Софийски градски съд. След извършена служебна справка, съдът е констатирал, че между същите страни е налице висящ процес по гражданско дело № 48290/2017 г. на Софийски районен съд, който е със същия предмет и на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата им молба като недопустима.
За да постанови обжалваното определение, въззвният съд е приел за установено, че при Софийски районен съд има образувано друго гражданско дело № 48290/2017 г., като между двете дела е налице идентитет между страните и предмет. Предметът на по-рано образуваното дело отново е за делба на същия имот, между същите страни и допълнително участващи съделители, като всички извеждат материалноправната си легитимация от същия придобивен способ. Предвид субективното и обективно тъждество между страните и предмета по двете висящи дела в един и същ съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 от ГПК – в същия съд са налични две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което правилно и законосъобразно е прекратено производството на по-късно заведеното дело, на основание разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК и исковата им молба е върната.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът заявява, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2, т. 3 и ал. 2 ГПК, но видно от съдържанието на изложението, в същото липсва формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, въпреки че с разпореждане от 16.10.2018 г., въззивният съд е дал указания за представяне на изложение на основанията за достъп до касация по смисъла на чл. 280 ГПК на основанията за допускане до касационно обжалване и доказателства към него. В изпълнение на тези указания е депозирана молба вх. № 155106/26.11.2018г. от касатора, към която е депозирано изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, но в същото не е формулиран правен въпрос, не е обосновано твърдяното от него противоречие с решения на съда на Европейския съюз, липсва и обосновка с какво произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и по въпросът за твърдяната очевидна неправилност.
Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира точно и ясно материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт. В случая в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторът, изобщо не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се навеждат касационни оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното определение – основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване в производството по предварителната селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Наред с това, с оглед приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г., ОСГТК, ВКС, недопустимо е касационният съд сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало.
Непосочването на правния въпрос, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, изр. посл. ГПК – поради очевидна неправилност. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, определението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия, каквито пороци в случая не са налице
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8284 от 13.04.2018 г. по ч.гр.д. № 4089/2018 г. на Софийски градски съд по частната касационна жалба на В. С. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: