4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 09.04.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 909 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. Т., чрез особен представител адв. З. П., срещу определение № 403 от 19.02.2020г. по ч. гр. дело № 470/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1408/13.12.2019г. по гр.д. № 383/2019г. на Окръжен съд – Русе, с което е върната исковата молба на ищцата Д. К. Т. като нередовна и е прекратено исковото производство.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното определение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, конкретизирани като несъобщаване от първоинстанционния съд на произнасянето му по искането на ищцата за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, които били отстранени след срока, който бил пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства /ненавременно връчено съобщение за продължаване на срока/, които страната не е могла да преодолее. Моли атакуваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по гореизложените съображения, които счита, че съставляват нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът не е поставил правен въпрос, а и такъв не може да бъде изведен съобразно правомощията на касационната инстанция по т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС. Единствените изложени доводи са за това, че срокът за отстраняване нередовностите на върнатата искова молба е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства за ищцата, изразяващи се в несвоевременното й уведомяване за произнасянето на първоинстанционния съд по молбата й за продължаване на срока. Горепосочените обстоятелства са без значение за крайния изход на настоящото производство.
Първоинстанционният Окръжен съд – Русе е сезиран с искова молба от Д. К. Т. срещу Република България, представлявана от Министър – председателя Б. Б. за „вреди от незаконосъобразни действия на прокуратурата и съдебен психиатър, укриване и заличаване на доказателства, незаконни подслушвания, нарушаване на права, гарантирани по конституция“. Сезираният съд, в рамките на процедурата по чл. 129 ГПК, е констатирал нередовности на исковата молба, поради което с разпореждане от 18.06.2019г. е оставил същата без движение, с указания до ищцата в едноседмичен срок да отстрани следните нередовности: да внесе държавна такса в размер на 10 лв.; да посочи надлежен ответник и ако твърди, че вредите са причинени от прокуратурата, да насочи иска си срещу нея; да уточни какви неимуществени вреди е претърпяла от незаконните действия и да посочи размер на претендирано евентуално обезщетение; да уточни основанието на иска – някоя от хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ или друга хипотеза; да формулира петитум и да представи препис от исковата молба и приложенията за връчване на ответника. Разпореждането от 18.06.2019г. е съобщено на ищцата на 21. 06.2019г., като преди изтичане на дадения едноседмичен срок тя е поискала правна помощ по ЗПП и освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски, което искане е уважено изцяло с определение от 28.06.2019г.. Разпореждането от 18.06.2019г. е връчено на назначения особен представител на ищцата по ЗПП – адв. П., на 10.07. 2019г., който е подал молба за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда. С разпореждане от 17.07.2019г. Окръжен съд – Русе е уважил тази молба, като е продължил даденият едноседмичен срок с още 10 дни, считано от изтичане на първоначалния срок – 18.07.2019г.. П. срок е изтекъл на 29.07.2019г. /27 и 28.07.2019г. са неприсъствени дни/, но ищцата или особеният й представител не са отстранили указаните нередовности на исковата молба, реализирайки процесуално бездействие.
На 02.08.2019г. ищцата е отправила искане за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, което искане е било нередовно, поради което първоинстанционният съд е дал указания за съобразяването му с чл. 65 ГПК, връчени на 17.09.2019г.. С молба от 24.09.2019г. ищцата е заявила, че всичко което е желаела е представила с исковата си молба, при което Окръжен съд – Русе, с определение от 27.09.2019г. е върнал молбата с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК поради неотстранени нередовности на същата. Това определение от 27.09.2019г. е обжалвано с частна жалба от ищцата пред Апелативен съд- Велико Търново и е потвърдено с определение от 10.10.2019г. по ч.гр.д.№386/2019г., последното – недопуснато до касационно обжалване с определение № 517/02.12.2019г. по ч.гр.д.№4144/2019г. на ВКС, ІV г.о.. По гореописания начин определението от 27.09.2019г. на окръжния съд за връщане на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба е стабилизирано като влязло в сила по пътя на инстанционния контрол. При това положение, доколкото продълженият срок за изпълнение на указанията на съда по отстраняване нередовностите на исковата молба, констатирани с разпореждане от 18.06.2019г., е изтекъл на 29.07.2019г., без последните да са отстранени дори в някаква част, и при върната молба за възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 ГПК, с обжалваното в настоящото дело определение от 13.12.2019г. е процедирано по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК – нередовната искова молба е върната, а образуваното въз основа на нея исково производство е прекратено.
От гореизложеното е видно, че въпросът за възстановяване на пропуснатия от ищцата срок за отстраняване на нередовностите на исковата й молба е разрешен с влязло в сила определение и поради това не може да бъде повдиган отново в настоящото частно касационно производство. Именно този въпрос е единственият, изложен от касаторката в настоящата й частна касационна жалба. Той не само, че не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК да е правен въпрос, а касае единствено евентуалната правилност на евентуален съдебен акт /този по молбата с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК/, по никакъв начин не е в състояние да обуслови различен изход на конкретното дело, прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, след приключило с влязъл в сила съдебен акт производство по чл. 64 ГПК.
Липсата на надлежно формулиран въпрос, съставляващ общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и непосочването на допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, обуславят извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 403 от 19.02.2020г. по ч. гр. дело № 470/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.