О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София , 9.02. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1619/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” А. , с. М., Софийска обл., подадена чрез адв. Д, срещу въззивно решение № 350 от 28.05.2009 г. по гр. дело № 189/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 20.12.2008 г. по гр.д. № 312/2008 г. на Пирдопския районен съд, допълнено с решение от 11.02.2009 г. в частите, с които са уважени предявените от Ц. А. А. срещу “Е” А. , с. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. Поддържа се, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с даденото разрешение в цитираната и приложена практика на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба- Ц. А. А. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Поставеният в изложението материалноправен въпрос по който се твърди, че съдът се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с даденото в посочените решения разрешение е: съставляват ли самостоятелно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение” визираните в чл.190, ал.1,т.3 КТ системни нарушения на трудовата дисциплина.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е доказано посоченото в нея основание по чл.190, ал.1,т.3 КТ. Приел е, че отразените в т.4 и т.5 от заповедта нарушения не са индивидуализирани- не е конкретизиран периода от време в който ищецът е отсъствал от работа, както и какво е задължителното и предпазно облекло което не е носено от работника. По отношение на посочените в т.1, т.2 и т.3 от заповедта дисциплинарни нарушения е приел, че те са конкретизирани и за тях е извършил преценка за законосъобразност на уволнението. Приел е за недоказани нарушенията по т.1 и т.2 – неуведомяване на диспечера при настъпване на повреда в бордовия микро-контролер и премахване действието на БМК системата. По отношение доказаното от работодателя нарушение- реализиране на по-нисък пробег в рамките на един работен ден е приел, че същото не може да се квалифицира като тежко и да обоснове налагане на дисциплинарно уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и който е решаван противоречиво от съдилищата.
Поставеният материалноправен въпрос- при системни нарушения на трудовата дисциплина следва ли да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение” не е разрешен от въззивния съд в противоречие с даденото разрешение в решение № 249 от 2.03.1995 г. по гр.д. № 1548/94 г. на ВС, ІІІ г.о. Приетото от въззивния съд разрешение, в смисъл, че за да е налице основанието по чл.190, ал.1,т.3 КТ следва да са доказани три или повече нарушения на трудовата дисциплина за да е доказана системността на нарушенията не е в противоречие с приетото в цитираното решение, че системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът или служителят е извършил три и повече отделни нарушения на трудовата дисциплина. В случая съдът е приел , че по делото не е доказано визираното в чл.190, ал.1, т.3 КТ основание за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение”, а именно системни нарушения на трудовата дисциплина, а не че при наличие на системни нарушения работодателят не може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо по поставения в изложението материалноправен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за извършения от съда контрол върху преценката на работодателя по чл.189, ал.1 КТ също не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с приетото в посочените от жалбоподателя решения № 144 от 23.05.2003 г.1 № 1* от 13.10.2005 г. по гр.д. № 1153/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. и № 1* от 14.07.2006 г. по гр.д. № 3160/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., като е обсъдил обстоятелствата при които е извършено нарушението и е преценил съответствието на тежестта му с приложената дисциплинарна мярка.
Обосноваността на изводите на въззивния съд, че работодателят, чиято е доказателствената тежест не е доказал, че е упражнил законно правото се на уволнение в разглеждания случай не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да аргументират допускане на въззивното решение до касационно обжалване при хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за да се допуска касационното обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 350 от 28.05.2009 г. по гр. дело № 189/2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: