ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 135
София, 08.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 27 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 617-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. С. от г. Върбица срещу въззивното решение от 16.05.08г. по г.д.121/08г. на ОС-г. Шумен, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.12.07г. по г.д. №118/07г. на РС-г. В. П. С последното решение е отхвърлен иска, предявен от касатора на основание чл.29 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.27 ЗЗД за унищожаване на сключения на 21.09.06г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №132, т. Х, рег. № 2* нот.д. №2033/06г.-РС- г. В. П.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с практиката на ВКС/чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът поддържа, че същественият материално правен въпрос, а именно че в обема на представителната власт на пълномощника по сделката А. Б. А. не влиза правото да се разпорежда с процесния имот е разрешен непправилно от въззивният съд. Развива съображения, че сделката е нищожна като сключена без представителна власт, както и че са налице елементите на фактическия състав, предвиден в чл.29 ал.1 ЗЗД съставляващ гражданската измама.
По делото е безспорно установено, че между Т. М. С. и ТБ”Б”АД е имало сключен договор за ипотечен кредит от 22.01.04г. за сумата 65000 лв., като на основание т.6 от същия е била учредена законна ипотека върху процесния имот. През 2006г. заемателят по договора Т. М. С. е престанал да обслужва същия, обстоятелство което го е мотивирало да договори с ответника по иска М. М. заместване в дълг, което е осъществено със сключен на 21.09.06г. между него и “Е”АД договор за заместване в дълг. В тази връзка Т. М. С. е упълномощил лицето А. Б. А. от г. Шумен да продаде процесния имот “на когото намери за добре, при условия каквито договори”. Пълномощното е от 11.09.06г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя. Процесният имот е бил продаден на ответника по иска М. М. , който е заместил в дълг Т. М. С. по договора за банков ипотечен кредит и в резултат на това заместване в дълг е освободил изцяло от задълженията по този договор Т. М. С.-касатор в настоящето производство.
Изложеното налага извода, че в конкретния случай не са налице елементите на фактическия състав на гражданската измама, предвидени в разпоредбата на чл.29 ал.1 ЗЗД. С подписването на пълномощното от Т. М. С., факт който е безспорен по делото той е съзнавал характера на упълномощителната сделка и следващите се от нея правни последици, в който смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел А.
Сочената от касатора съдебна практика, обективирана в решение №2102/03г. на ВКС-ІVг.отд. е неотносима, тъй като има предвид генерално пълномощно за извършване на сделка с недвижим имот, какъвто не е разглеждания случай, при което упълномощаването е изрично.
Не са налице условията, предвидени в чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС, установена по конститутивните искове, предявявани на основание чл.29 ЗЗД.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване, поради което ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.05.08г. по г.д.121/08г. на ОС-г. Шумен
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: