ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135
София, 24,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 927 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община-Р. против решение № 146/17.07.2009 г. по в.гр.д. № 56/2009 г. на Пловдивски АС, с което по същество касаторът е осъден да заплати на ИСА-2. ЕООД-София сумата 116 400 лв. стойност на изготвен проект по договор за инженеринг № 42/9.10.2007 г. ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 и чл.281 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпроса за обратното действие на развалянето на договора-чл.88,ал.1 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с три решения на ВКС, което обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Твърдяното противоречие не е налице. Безспорно е, че развалянето на договора прекратява облигационното отношение, като общото правило на чл.88,ал.1 ЗЗД е, че развалянето има обратно действие. А с обжалваното решение е прието, че длъжникът едностранно е прекратил действието на договора занапред на основание чл.24,ал.2 на договора, където изрично е записано, че в този случай той е длъжен да заплати на изпълнителя стойността на извършените до момента работи. Съгласно заключението на тройната СТЕ изготвения от ищеца до момента работен проект отговаря на заданието на възложителя. Що се касае до забавеното изпълнение, ответникът е предпочел вместо обезщетение да прекрати договора на основание чл.24,ал.2 от същия. Следователно, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата. Различни са последиците при разваляне и прекратяване на договор.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 146/17.07.2009 г. по в.гр.д. № 56/2009 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: