О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1350
София 01.12.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4320/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. В. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Й. Б., срещу въззивно решение №II-37 от 25.03.2014 г. по гр. дело №343/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение №211 от 27.11.2013 г. по гр. дело №872/2013 г. на Несебърския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че от показанията на разпитания по делото свидетел се установява отказа на ищеца да даде обяснения по реда на чл.193 КТ, както и извършването на дисциплинарното нарушение – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – 19 и 20 април 2013 г. Последното обстоятелство не се оспорва по делото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това дали може със свидетелски показания да се установява изпълнението на задължението на работодателя по чл.193 КТ. Счита, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №II-37 от 25.03.2014 г. по гр. дело №343/2014 г. на Бургаския окръжен съд. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение, но е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС – решение №49 от 08.02.2011 г. по гр. дело №824/2010 г. на ВКС, IV г.о., според което при оспорване изпълнението на задължението по чл.193,ал.1 КТ е въпрос на доказване с допустими (предвидени в ГПК) доказателствени средства за неизпълнение на какви трудови задължения са поискани обяснения и по какъв начин – чрез посочване на какви техни признаци са индивидуализирани нарушенията.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №II-37 от 25.03.2014 г. по гр. дело №343/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.