О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1350
София, 11.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1429/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. А. Т. о,т гр. Р.срещу решение от 11.06.2009 г. по гр. д. № 178/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното и на основание чл. 258 и сл. ГПК е решен спора, предмет на иск по чл. 109 ЗС, предявен от М. П. като касаторът е осъден да премести климатичното устройство, което е монтирал в жилището си на друго място в своя имот – от другата страна на терасата, граничеща с кухненското помещения от неговия апартамент в бл. “Я”, вх. 7, ет. 1 на ул. “. в гр. Р.. Поддържа се довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Относно основанието за допускане на решението до касация е заявено, че въпросът е решен в противоречие с възприетото в решение от 04.03.1985 г. на ІV г о. на ВКС, решение № 133 от 29.12.1998 г. на ОСГК и решение от 0606.2008 г. по гр. д. № 28/2008 г. на Бургаски районен съд.
Ответницата по касация я намира за неоснователна. Поддържа, че не е налице предпоставка по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След влизане в сила на новия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, поради което се допуска при наличие на точно определените в закона предпоставки за това. Касаторът следва да формулира съществения за спора материалноправен или процесуално правен въпрос решен от съда. Съдът не е задължен да извежда този въпрос от обстоятелствената част на касационната жалба и да определя основанието за допускане до касация на обжалвания съдебен акт.
Срещу касаторът е бил предявен осъдителен иск по чл. 109 ЗС от М. П. с искане касаторът да бъде осъден да премести монтирания климатик или да намали излъчвания от него шум.
От фактическа страна е установено, че вътрешното тяло на климатика е монтиран на разделителната стена между балконите на апартаментите на страните, които са съседни, а външното тяло е монтирано на стена, която е продължение на фасадната стена на блока, която е иззидана от ответника с цел затваряне на балкона и приобщаване на площта му към тази на спалнята. Стената е елемент от спалното помещение на ищцата. От извършено замерване на шума на 24.06.2008 г. от РИОКОЗ гр. Р. е установено, че проникващият в спалнята на ищцата шум при работа на климатика е в размер на 31.3 dBA. При следващо замерване на 28.08.2008 г. са замерени стойности при работещ климатик 30.7, а при работещ климатик и шумов фон в района 44,3 dBA при норма от 30 dBA съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите на шума в околната среда, отчитащи степента на дискомфорта през различните части на денонощието. При второто замерване е дадено заключение, че замерените стойности на шум в спалнята не отговарят на установените изисквания.
С гласни доказателства е установено, че апартаментът на ищцата се ползва от сина й и той усеща дискомфорт от създавания шум от климатика.
След съвкупна преценка на така установените факти съдът е уважил иска за осъждане на ответника да премести климатика като го монтира от другата стена на балкона на стената, граничеща с кухнята на неговия апартамент. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на ответника да вземе мерки за премахване или намаляване шума от климатика.
В касационната жалба и изложението към нея не е формулиран съществения материалноправен въпрос, решен от съда. Направено е позоваване на решения на тричленен състав на ВКС, на решение на едночленен състав на районен съд и на решение на ОСГК от 1988 г., които нямат задължителен характер и не попадат в обхвата на практиката на ВКС по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК. В тях е разискван въпросът за наднормения шум, като нарушение на изискването за осигуряване на благоприятна жизнена среда. В две от решения е възприето, че дейност, която поражда шум над допустимия размер по санитарните норми, представлява действие, което пречи на собственика на жилището за упражнява своето право на собственост. В решение № 216 от 04.03.1985 г. на ІV г. о. за такава дейност е прието отглеждането на животни, когато това е източник на вредности нат допустимите съобразно хигиенните изисквания.
Разрешеният от съда въпрос е за това дали създаваният от монтираната от ответника вещ шум е наднормен и ако е такъв представлява ли действие, създаващо пречка за спокойно ползване на собствения на ищцата апартамент. Направеният извод за наличие на наднормен шум е обоснован с установените по делото факти. Възприетото от съда, че наличието му представлява действие създаващо пречка за спокойно ползване на недвижим имот съответства на възприетото в посочените решения, поради което не може да се приеме, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата.
При липса на конкретизиране от касатора на материалноправния въпрос, който е съществен за спора по делото и позоваване на предпоставка за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, жалбата не следва да се уважава.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.06.2009 г. по гр. д. № 178/2009 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.