О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1352
София, 26.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4267 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Б. К., намиращ се в затвора в [населено място] дол, чрез процесуалния му представител адв. Е. В., против въззивното решение № 1773 от 16 март 2015 г., постановено по гр.д. № 9007 по описа на Софийския градски съд за 2014 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 11841 от 6 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 16073 по описа на районния съд в гр. София за 2013 г. в частта му за отхвърляне иска на К. против П. на Р. Б. с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане сумата над 3000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди до предявения размер от 22000 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част поради неправилна оценка на претърпените неимуществени вреди, свързани с интензивен и краен дискомфорт, в изживени чувства на страх, безсилие, угнетеност и засягане на човешко достойнство в период над десет години. Поддържа се наличие на процесуално нарушение, изразило се в повърхностно разглеждане на събраните доказателства за периода на търпене на вредите, характера им, повдигнатото обвинение, възрастта на ищеца и отражението върху здравословното и емоционалното състояние на ищеца. Подчертано е, че продължилото повече от десет години наказателно производство надхвърля сериозно разумния срок по чл. 5 КЗПЧОС, което давало основание за присъждане на претендираната сума изцяло. Пропуснато било от съда да се съобразят личните преживявания и емоционалното състояние на ищеца, и не била отчетена в пълна степен социално-икономическата ситуация през периода, в който ищецът бил обвиняем и подсъдим. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът П. на Р. Б. не взема становище по касационната жалба.
Предвид осъщественото срещу ищеца наказателно преследване и оправдаването му, въззивният съд приема искът за доказан в своето основание. Въз основа на събраните доказателства е преценено, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявани, психически стрес, притеснения и страх, които се търпят при наказателно преследване по обвинение в тежко умишлено престъпление. Съобразени са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство от около десет години (която според съда безспорно е надхвърлила разумния срок по смисъла на КЗПЧОС), както и възможността това наказателно преследване да се отрази на психиката на ищеца, при положение, че към момента на повдигане на обвинението и по време на провеждането на първото съдебно производство ищецът е излежавал друга влязла в сила присъда, а към момента на провеждане на съдебното наказателно производство ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” в затвора по друго неприключило наказателно производство. Счетено е в съответствие със съдебната практика, че съдебното минало на лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност, като за справедлив размер на обезщетение е посочена сумата от 3000 лева въз основа на конкретно понесените от ищеца вреди, които не надхвърлят обичайните такива и не са с трайни последици нито като негативно отражение в психиката на лицето, нито в социалния му живот.
К. съд приема, че поставения от касатора въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване.
Пита се как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Касаторът твърди, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика и различия в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, което е довело до различно разрешаване на еднородни случаи. Сочат се решение на ВКС, постановено по отменения ГПК, решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение на въззивен съд, без удостоверяване за влизането му в сила, поради което то не може да послужи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че с постановяването на решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика следва да се счете, че е преодоляно съществувалото до този момент противоречие между дадените разрешения от съдилищата, включително и в решенията, постановени от състави на ВКС по реда на ГПК /отм./ по съответния правен въпрос. Видно от посоченото от касатора решение № 434 по гр.д. № 1235/2010 г., ІV г.о., ВКС обвързващо е разрешил въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществено обезщетение по ЗОДОВ, като с това решение са цитирани и други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В решението се преутвърждават постановките на ППВС № 4/1968 г. в трайното му разбиране, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Съдът възприема разбирането, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Следователно, преценката на съда за справедливото обезщетяване при всеки конкретен случай на претърпени вреди от незаконно наказателно преследване се гради на данни по делото за вида и степента на засягане на съответното благо за ищеца, при несъмненото предпоставяне, че всяко незаконно наказателно преследване накърнява основни блага за ищеца. Съдът основава преценката си на специфичните обстоятелства за всеки отделен случай със съответните проявления от засягането на здравето, психиката, социалния, професионалния, личния и всеки друг кръг правно защитими ценности за адресата на незаконното наказателно преследване. Затова и не съществува единна скала за измерване на претърпени вреди, основана например само на продължителността на наказателното преследване, или на засягането на здравето, или психиката и пр. От друга страна, в настоящия случай касаторът не е посочил във въпроса си кои конкретни обстоятелства съдът е недооценил или пренебрегнал напълно, за да се аргументира защо приетият от съда размер на обезщетението следва да се приеме за занижен (и то в случай, че касаторът беше обосновал противоречие на разрешението на въззивния съд със задължителна съдебна практика именно по такъв случай, или да постави питането в приложното поле на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, какъвто настоящият случай не е). Ето защо следва да се приеме, че искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1773 от 16 март 2015 г., постановено по гр.д. № 9007 по описа на Софийския градски съд за 2014 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: