4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
С., ………………. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5111 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Г. Видов от [населено място], чрез служебния си защитник адв. В. П. от АК-С., против въззивно решение № 3103 от 04.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 18015/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 03.09.2011 г. на Софийски районен съд, 69 с-в, постановено по гр.д. № 2431/2011 г., са отхвърлени предявените искове от касатора срещу [фирма] [населено място] за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за обявяване недействителността на клауза по т. V от трудов договор № 218/15.11.2010 г. и незаконност на уволнението, извършено със заповед № 206 от 03.12.2010 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, с твърдението, че е от значение за изхода на делото, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. правен въпрос е: следва ли във всички случаи да се приеме, че когато в срочния трудов договор не е посочено в чия полза е уговорен изпитателния срок, той важи и за работодателя.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. Я. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че между страните на 15.11.2010 г. е бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, трудов договор със срок за изпитване от шест месеца, който е бил прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед от 03.12.2010 г., връчена на ищеца, т.е. работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовия договор със срок за изпитване до изтичане на този уговорен шестмесечен срок. Съдът е приел, че искът по чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 КТ е неоснователен, тъй като клаузата на т.V от трудовия договор, съгласно която срокът на настоящия трудов договор е безсрочен със срок за изпитване от шест месеца, не е недействителна като противоречаща на чл. 67, чл. 70 и чл. 119 КТ, т.е. като сключена в нарушение на закона или заобикалянето му. Тъй като в конкретния случай не е посочено в чия полза е уговорен срокът за изпитване, то съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2, изр. 2 КТ в този случай се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Следователно работодателят е имал право до изтичане на срока за изпитване да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание чл. 71, ал. 1 КТ, което е сторил със заповед от 03.12.2010 г., поради което се явява неоснователен и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Повдигнатият от касатора правен въпрос – следва ли във всички случаи да се приеме, че когато в срочния трудов договор не е посочено в чия полза е уговорен срокът за изпитване, той важи и за работодателя, с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 2 КТ, същият не се явява обуславящ относно крайния извод на въззивния съд за законосъобразност на уволнението по чл. 71, ал. 1 КТ, тъй като сключеният трудов договор между страните е срочен на основание чл. 70, ал. 1, вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, със срок за изпитване от шест месеца в полза и на двете страни, в рамките на който срок работодателят е упражнил правото си едностранно да го прекрати без предизвестие. Този извод на въззивния съд е в съответствие с установената задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, свързана с приложението на чл. 70 и чл. 71 КТ, а именно – решение № 95 от 18.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1604/2010 г., ІV г.о. Съгласно тази съдебна практика, според разпоредбата на 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работата може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценят в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване като по взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор на основание чл. 119 КТ. В конкретния случай следва да се отбележи, че законът в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 КТ изрично е предвидил че, когато в трудовия договор не е посочено в чия полза е уговорен срокът за изпитване, се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Следователно в този случай и работникът и работодателят имат право до изтичане на срока за изпитване да прекратят едностранно трудовия договор без предизвестие на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Наличието на задължителна съдебна практика, свързана с приложението на чл. 70 и чл. 71 КТ, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т 3 ГПК. В заключение, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3103 от 04.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 18015/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 74740/11.07.2012 г. на А. Г. Видов от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: