О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1352
София, 14.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1305 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №180 от 29.01.09г. по гр.д. №1105/08г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение №214 от 19.12.07г. по гр.д. №1792/07г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен иск по чл.109 от ЗС – ответниците С са осъдени да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата М. С. Т. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху жилището и в гр. П., като и осигурят достъп до общия вход и общото стълбище, през които се достига до това жилище.
След преценка на писмените и гласните доказателства по делото въззивният съд е приел, че жилището на ищцата и жилището на ответниците са съседни и се обслужват от общ вход и обща стълбищна клетка. Ключ от общия вход имат само ответниците и ищцата, която преимуществено живее в друг град, може да влиза и излиза от жилището си само когато ответниците са у дома си. Преценени са и показанията на разпитаните във въззивната инстанция свидетели на ответниците, които са установили, че са виждали ищцата да ползва имота си. Прието е обаче, че те не знаят дали тя има ключ от входната врата. Изложен е мотив, че ответниците нито твърдят, нито установяват да са предавали ключ на ищцата. При тези данни от правна страна е прието, че като не са предали на ищцата ключ от входната врата, ответниците препятстват достъпа до жилището и, с което и пречат да упражнява правото си на собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. В изложението към нея те поддържат, че решението противоречи на съдебната практика по чл.188, ал.1 от ГПК /отм/., тъй като неправилно са преценени доказателствата по делото – посочени са конкретни решения. Освен това се поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за доказателствената тежест – чл.127 от ГПК /отм./, във връзка с извода на въззивния съд, че ответниците не са установили да са предали на ищцата ключ от общата входна врата, както и по въпроса дали евентуалното противоправно по чл.109 от ЗС поведение на единия съпруг може да обвърже отговорността и на другия съпруг по този текст.
Ответникът в производството М. С. Т. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
На първо място – въззивното решение не противоречи на съдебната практика по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и по-конкретно – на посочените в касационната жалба решения на ВКС, в които се извежда принципа, че съдът следва да обсъди в тяхната взаимна връзка всички относими и допустими доказателства по делото. В случая са обсъдени всички свидетелски показания, включително и тези, ангажирани от ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/, като е преценено, че те нямат впечатления за обстоятелството, което е съществено по делото – дали ищцата има ключ от общата входна врата или не. Затова е придадено значение на заявеното от ищцовите свидетели, че тя няма такъв ключ.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по другите два въпроса – за разпределението на доказателствената тежест и за възможността да бъде осъдено по чл.109 от ЗС лице, което с поведението си поддържа противоправното състояние, създаващо пречки на ищеца да упражнява собствеността си. По тези въпроси има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна и с която въззивният съд се е съобразил. Изводът на въззивния съд, че ответниците не са доказали факта на предоставяне на ключ на ищцата от общия вход, е направен по повод обсъждане на свидетелските показания по проведеното от тях насрещно доказване. Този извод не може да се свърже с неправилно разпределена от въззивния съд тежест на доказване, тъй като фактът на непредоставяне на ключа е установен от свидетелката Х, а косвено и от свидетеля Д. О. С. С. пък е осъдена по чл.109 от ЗС, тъй като е установено, че с бездействието си поддържа противоправното състояние, създадено от нейния съпруг. Това решение съответства на практиката по чл.109 от ЗС. Ето защо, тъй като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, подадената от С. и И. С. касационна жалба не следва да се разглежда по същество от ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №180 от 29.01.09г. по гр.д. №1105/08г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: