О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1353
гр.София, 26.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6806/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд от 05.07.2013 г. по гр.д.№ 371/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Добрички районен съд по гр.д.№ 2836/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против С. Р. С. искове за заплащане на сумата 5 500 лв – обезщетение за вреди, причинени с действията на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител (Ч.) и състоящи се в отнемане на собствеността на товарен автомобил Ш. М. с рег. [рег.номер на МПС] , сумата 2 800 лв – обезщетение за вреди в резултат на отнемане на собствеността върху ремарке с рег. [рег.номер на МПС] , сумата 5 лв – законна лихва върху сумата 5 500 лв и сумата 5 лв – законна лихва върху сумата 2 800 лв.
Жалбоподателят повдига следните правни въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): подлежат ли на обезщетяване от Ч. вредите, настъпили като последица от незаконно отнемане на вещ от трето за изпълнението лице; отговаря ли Ч. за извършени от държавен съдия – изпълнител действия по изпълнителното дело, преди то да му бъде възложено, и длъжен ли е да отстрани пороците в тези действия; може ли Ч. да пристъпи към предаване на чужди вещи под предлог, че постановлението за възлагането им е влязло в сила; свидетелството за регистрация на МПС или справката от органите на МВР е годно доказателство за установяване на собствеността върху превозни средства. Според жалбоподателя тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна С. Р. С. оспорва жалбата като твърди, че повдигнатите от жалбоподателя въпроси не са обусловили решението на въззивния съд, както и че нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено по делото чрез излагане на собствени фактически и правни съображения, че срещу П. Д. Н. – съдружник в ищцовото събирателно дружество и негов управител – било образувано изпълнително дело в Съдебно – изпълнителната служба при Добрички РС за принудително удовлетворяване на парично притезание. Д. съдия – изпълнител описал движими вещи, върху които насочил изпълнението – товарен автомобил Ш. М. с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке за товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] – като вещите били намерени във владение на П. Н., който присъствал при описа и не направил никакви възражения. Впоследствие въпросните вещи били изнесени на публична продан, обявена за нестанала поради липса на наддавачи. Втората обявена продан също не се състояла, поради което вещите били възложени на взискателя вместо плащане на вземането му. Това станало с постановление на съдия – изпълнител при Добрички РС от 05.04.2005 г. Повече от година след това взискателят възложил продължаването на изпълнителното производство на ответника по делото, в качеството му на частен съдебен изпълнител. Едва тогава постановлението за възлагане било обжалвано от длъжника по изпълнението, но жалбата била оставена без разглеждане, като просрочена. Без разглеждане, с влезли в сила съдебни актове, са оставени и жалбите на [фирма], което е претендирало, че е собственик на възложените вещи. На 30.08.2007 г. ответникът извършил отнемане на вещите, за които било влязло в сила постановлението за възлагане, и ги предал на взискателя по делото. Впоследствие бил уважен ревандикационен иск, предявен от [фирма] срещу взискателя и понастоящем процесните МПС са във владение на ищцовото дружество. При така установените факти съдът извел от правна страна, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника като частен съдебен изпълнител, защото той не е извършил противоправно действие. Отнемането и предаването на процесните вещи е станало в изпълнение на издадено от друг орган и влязло в сила постановление, което ответникът нямал право да отмени или ревизира. Изложени са и съображения, че за ищцовото дружество не е настъпило вреда, тъй като то не е губило собствеността си, ревандикирало е успешно отнетите от П. Н. вещи и понастоящем те са във владение на [фирма]. Да се осъди ответника да заплати равностойността им, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси обуславят въззивното решение, но нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение имат въпроси, чиито отговор би допринесъл за промяна на неправилна практика или за осъвременяването й с оглед промени в законодателството или обществените условия, както и за създаване, промяна или осъвременяване на установена практика, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Посочените предпоставки в случая не са налице. По поставените от жалбоподателя въпроси законът е ясен и по прилагането му има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Частният съдебен изпълнител отговаря, съгласно чл.74 ал.1 З., за всички вреди, които е причинило неговото незаконосъобразно принудително изпълнение. Незаконосъобразността се установява от съда, разглеждащ иска, който не е обвързан от евентуално постановено по жалба срещу действията на Ч. съдебно решение. Отговорността е лична – незаконосъобразните действия, които са довели до вредите, трябва да са извършени от Ч., конституиран като ответник по делото. Ако Ч. е получил делото по възлагане, след като преди това действия по него са извършвали държавни съдебни изпълнители, той ще носи отговорност само за извършените лично от него незаконосъобразни действия, не и за тези, извършени от държавните органи. При наличие на влязло в сила постановление за възлагане на движими вещи, Ч. е длъжен да отнеме тези вещи от длъжника и да ги предаде на правоимащия – той не може да откаже продължаване на изпълнението по съображения, че влязлото в сила постановление страда от пороци – правомощия да контролира това постановление Ч. няма. Когато е възложена и предадена на взискателя чужда (несобствена на длъжника) вещ, собственикът й не губи собствеността и за него не настъпва вреда, съразмерна на паричната й равностойност. Такава вреда за третото лице – собственик настъпва само ако не може да ревандикира вещта – било защото е погинала или защото друг е придобил собствеността върху нея. Вредите за третото лице в случая се свеждат до евентуално ненабяването на сигурни приходи, които биха извлечени при ползването на вещта, евентуално до обезценката й за съответния период. Такива претенции по настоящето дело ищецът не е релевирал, а неоснователни са твърденията му за настъпили вреди в размер равностойността на вещи, върху които не е губил собствеността и които понастоящем са в негово владение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд от 05.07.2013 г. по гр.д.№ 371/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: