О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1353
гр.София,15.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1242 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Р., Н. И. Р. и Х. Ю. Х. срещу решение № 47 от 27.04.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 42 от 2009 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 127 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Кърджалийския районен съд за уважаване на предявените от М. Х. Р. срещу касаторите искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 1* том IV, рег. № 7* по нот.д. № 932 от 23.12.2003 г. и с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на касаторите да предадат на М. Р. дворно място с площ от 112 кв.м., представляващо част от поземлен имот с пл. № 163 в кв.16”а” в с. Л., общ. Кърджали, ведно с изградения през 1985 г. в североизточната част на дворното място гараж.
Касаторите твърдят, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за придобиване на недвижим имот по силата на добросъвестно давностно владение, по-конкретно по следните въпроси: 1. Дали констативен нотариален акт удостоверява правото на собственост върху имот, ако владението върху имота е било прекъснато към датата на издаване на този нотариален акт и не се упражнявано в продължение на повече от 14 г., 2. Загубва ли се правото на собственост върху имот, който не е владян в продължение на 14 години. Като практика на ВКС и насъдилищата в РБ, на която обжалваното решение противоречало, се сочат следните решения: решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр.д. № 1* от 1994 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 225 от 18.03.2009 г. по гр.д. № 862 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 279 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 413 от 2008 г. на В. ОС и решение № 168 от 10.10.2008 г. по в.гр.д. № 174 от 2008 г. на Кърджалийския ОС.
Ответникът по жалбата М. Р. не взема становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по делото М. Х. Р. е бил собственик на процесното дворно място с площ от 112 кв.м., което се установявало от констативен нотариален акт № 194 от 17.12.2003 г. Този нотариален акт се ползвал с формална доказателствена сила относно съдържащите се в него констатации, която не била опровергана от събраните по делото доказателства. Напротив, по делото били представени доказателства, които подкрепяли констатациите в нотариалния акт: протокол от 21.04.1981 г. за оценка на придаваеми се по регулация 112 кв.м. към парцел ****span lang=EN-US>III в кв.16 по плана на с. Л., собственост на ищеца М. Х. Р., вносна бележка за внасяне по сметка на ОНС-гр. Кърджали на стойността на придаваемото по регулация място, разрешение за строеж № 186 от 18.10.1985 г., с което се разрешава на М. Р. да изгради гараж върху това място. Съдът е изложил мотиви защо при вземане на решението си не взема становището на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в т.1 от заключението му /тъй като то било становище по правен въпрос, който освен това не бил задаван на вещото лице/. Приел е за ирелевантен довода на ответниците за прекъсване на владението на ищеца, тъй като същият е бил признат за собственик на процесните 112 кв.м. от парцела не по давност, а на основание придаване по регулация. По отношение на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 128 от 2003 г. е прието, че той е нищожен поради липса на съгласие, тъй като липсва пълномощно за продажбата от собственика на имота на посоченото в този договор като негов пълномощник лице.
С оглед на така постановеното решение посочените от касаторите конкретни материалноправни въпроси /дали констативен нотариален акт удостоверява правото на собственост върху недвижим имот, ако владението върху имота е било прекъснато към датата на издаване на този нотариален акт и не се упражнявано в продължение на повече от 14 г. и загубва ли се правото на собственост върху имот, който не е владян в продължение на 14 години/ не са съществени за настоящото дело и въззивният съд не е следвало да се произнася по тях, тъй като ищецът основава правото си на собственост върху процесната част от парцел ****е на давностно владение, а на придобиване по силата на придаване по регулационен план и тъй като ответниците не са направили възражение за придобиване на процесната част от парцел ****span lang=EN-US>III-163 по давностно владение, осъществявано от тях в периода след настъпване на отчуждителния ефект на дворищно-регулационния план, одобрен със заповед № 174 от 20.02.1968 г., по силата на който процесните 112 кв.м. са придадени по регулация към парцела на ищеца, до завеждане на настоящото дело през 2007 г. Следва да се посочи, че дори ответниците да са направили такова възражение, то би било неоснователно: тъй като от 20.02.1968 г. до влизане в сила на ЗТСУ през 1973 г. не са изминали необходимите за придобиване на имота по давност 10 години, поради което съгласно чл.181, ал.1 от ПР на ЗТСУ /отм./ изтеклата до 1973 г. давност не се зачита; тъй като през периода на действие на ЗТСУ /отм./- от 1973 г. до 2000 г.- е абсолютно забранено придобиване по давност на реална част от парцел, съгласно нормата на чл.59 от ЗТСУ /отм./ и тъй като за периода от 2000 г. до завеждане на делото през 2007 г. не е доказано да са били налице условията на чл.200 от ЗУТ за придобиване по давност на реална част от парцел **** не е изтекъл необходимият за придобиването по давност срок от 10 години.
Поради гореизложеното не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК и касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на А. Х. Р., Н. И. Р. и Х. Ю. Х. срещу решение № 47 от 27.04.2009 г.на Кърджалийския окръжен съд по в.гр.д. № 42 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.