4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1354
С. , 30.12. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 5921/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. от [населено място], подадена чрез адвокат М. С. срещу въззивно решение № 830 от 3.06.2014 г. по гр. дело № 889/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 560 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 13 887/2013 г. на Варненски районен съд са отхвърлени предявените от К. Д. К. срещу [фирма], [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със заповед № 374 от 29.08.2013г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ продуктов специалист” в Метро В., за заплащане на сумата 1200 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа, поради уволнението.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че от значение за спора е прекратяването на трудовия договор от служителката, което е извършено преди налагане на дисциплинарното уволнение; както и че трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора; с получаване на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл.327, т.3 КТ настъпвало и действието на прекратяването, съгласно чл.335, ал.2, т3 КТ и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна.
Ответната страна не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, Варненският окръжен съд е приел, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е законосъобразна, издадена е в съответствие на императивните разпоредби на чл.193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ. Приел е, че трудовото правоотношение не е прекратено на основание чл.327, т.3 КТ, тъй като писменото волеизявление е подадено и постъпило далеч след като ищцата е изпълнила работата за която е била командирована, след което отново е заела предишната си длъжност. Това изключва приложимостта на чл.327, т.3 КТ, за което същата е била уведомена.
Варненският окръжен съд е изследвал въпроса относно законността на твърдяното от ищцата прекратяване на трудовото правоотношение от нейна страна, като предхождащо дисциплинарното й уволнение, като е приел, че не е налице основанието чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ – промяна на характера и мястото на работа, тъй ищцата е изпълнила възложената и работа „координатор поръчки” за периода 24.08.2012 г. до 7.10.2012 г., след което е заела предишната си работа „продуктов специалист”, като едва на 22.07.2013 г. е уведомила работодателя си, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. В приложените решения също е изследван въпроса за наличието на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с формираната по реда на чл.290 ГПК практика, поради което не са налице основанията по т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения въпрос. Останалите развити в изложението оплаквания, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и не са от значение за изхода на спора по делото, поради което не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. Жалбоподателката е поддържала, че прекратяването на трудовото правоотношение от нейна страна е на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ – промана на мястото и характера на работа от работодателя. В. съд е изследвал дали именно така наведеното от ищцата основание за прекратяването на трудовото правоотношение е налице, като е изложил съображения защо същото не е прекратено на това основание. Изводите за извършването от ищцата на дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта, с която е наложено дисциплинарното уволнение – неявяване на работа в течение на 28 последователни работни дни, въззивният съд е формирал след обсъждане и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото.
По изложените съображения, съдът намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания за това.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 830 от 3.06.2014 г. по гр. дело № 889/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: